Крис Картер - Смъртоносно обаждане

Той най-после излезе от унеса и отиде в отворената кухня. Беше малка, но добре обзаведена, с модерна микровълнова фурна с вентилатор, индукционна печка и хладилник с фризер и външен дозатор за вода и лед. Робърт го отвори и погледна вътре. Беше почти празен. Имаше само пълна до половината кутия портокалов сок и кутия мляко. В дъното на фризера стоеше самотна бъчвичка сладолед – с аромат на шоколадово брауни. Хънтър затвори вратичката, обърна се с гръб към хладилника и провери шкафовете на стената. Там имаше няколко консерви, но нямаше подправки. Ясно беше, че Карън Уорд много рядко е готвила вкъщи, и нещо подсказа на Робърт, че това не е било, защото не е умеела или не ѝ е харесвало, а защото е искала да стои в дома си колкото е възможно по-малко.

Хънтър влезе в дневната, заобиколи локвата засъхнала кръв и се приближи до тъмнокафявия диван с три места за сядане, същия на цвят фотьойл от едната страна и овална масичка за кафе от акрилно стъкло от другата. Тъканото килимче в кафяво и бежово пред дивана изглеждаше ново, както и шкафът под телевизора и бюфетът от тъмно дърво с витрина до едната стена.

Робърт отиде до шкафчето с телевизора и издърпа чекмеджето вляво. Вътре имаше разклонител, два романа с меки корици и наръчници с указания за телевизора, кабелното устройство и всички кухненски уреди. В чекмеджето вдясно Хънтър намери резервни електрически крушки, комплект отвертки и две найлонови папки, съдържащи битови сметки. В бюфета с витрина вдясно от телевизора имаше няколко добре подредени и колоритни декоративни предмета – съдинки дълбоки купи, гърненца, дървени цветя, квадратна тенекиена кутия и две статуетки на котки. Робърт взе тенекиената кутия и повдигна капака. Беше празна.

Неочаквано го стресна силен шум, който се разнесе някъде навътре в апартамента.

– Карлос, наред ли е всичко? – извика Хънтър и върна тенекиената кутия на мястото ѝ.

– Да – чу се отговорът от спалнята. – Всичко е наред. Само блъснах неволно кулата от обувки тук и половината се посипаха като водопад върху мен. Брей, дали обувките са ѝ били достатъчно?

Робърт се усмихна. Не беше толкова претенциозен, за да твърди, че познава начина на мислене на жените, но със сигурност знаеше едно – когато става въпрос за обувки, за дамите те никога не са достатъчно.

Той се завъртя на пети и погледът му за пореден път обходи местопрестъплението. И тогава го осени прозрение.

По-рано сутринта нещо го беше глождило в спалнята на Карън Уорд. Нещо друго освен вида на излишно претъпканата стая, но едва сега осъзна какво.

Във вените му като куршум се изстреля адреналин, който накара кожата му да настръхне. Хънтър пристъпи две крачки напред, спря и се вгледа в нещо.

– Извратено копеле!

Гарсия отвори шкафчето с огледало над умивалника в банята и отново прерови съдържанието му. Почувства се като един от онези хора, които трябва да отворят хладилника всеки път, когато влязат в кухнята.

– Да – каза той. – Точно както си мислех. Тук не се е материализирало нищо ново от сутринта.

Затвори шкафчето и се приближи до етажерката вдясно от ваната. На трите най-горни лавици имаше изумителен брой кремове за лице, лосиони и масла, всичките идеално наредени в отделни групи. Гарсия взе едно от шишенцата на най-горната лавица и прочете наум описанието на етикета.

Крем за лице с висока защита.

Карлос се замисли. Беше сигурен, че не много отдавна съпругата му Ана си беше купила същия продукт. Остави шишенцето и взе друго.

Крем за лице с ниска защита.

След това взе трето.

Крем за лице с екстракт от краставици.

Продължи по-нататък.

Крем за лице с екстракт от авокадо.

Крем за лице със зехтин.

Крем за лице с бадемово масло.

Карлос поклати глава, леко развеселен.

– Имам чувството, че пазарувам продукти за салата – измърмори той, върна шишенцето на лавицата и разгледа друга група. Този път се намръщи. – Какво? Лосион за тяло с аромат на ягодов чийзкейк? Сериозно?

Устните му се разтвориха в усмивка, но въпреки че му се видя смешно, беше и заинтригуван и не се сдържа. Смъкна маската си, отвори шишенцето и го доближи до носа си. За негова изненада кремът миришеше толкова много на прясно изпечен ягодов чийзкейк, че Гарсия чу, че стомахът му къркори. Въпросът, който изскочи в главата му обаче, беше защо някой би искал да мирише на ягодов чийзкейк.

Карлос вдигна маската на носа си и продължи да преглежда шишенцата.