Крис Картер - Смъртоносно обаждане

– Ти каза, че госпожица Уорд мислела, че ако се премести и смени работата си, всичко ще бъде наред и писмата ще спрат.

– Да, точно така.

– И стана ли така?

Таня поклати глава и очите ѝ се напълниха със сълзи.

– Не. Отначало тя си помисли, че писмата са спрели. Живееше на новото място в Лонг Бийч повече от месец и всичко изглеждаше чудесно. Новата ѝ работа в "Тру Бюти" също вървеше добре. Карън започна да се отпуска, но после една вечер преди няколко седмици ми се обади, изпаднала в паника, и каза, че пак е получила писмо.

– Показа ли ти го? – попита Гарсия. – Писмото, което е получила, след като се е преместила в Лонг Бийч?

– Не, само ми каза за него по телефона.

– Каза ли ти какво пише? Спомняш ли си?

– Не. Попитах я, но тя не ми каза. Отговори, че било като другите.

– Споменавала ли е как е получавала писмата? – настоя Робърт. – В пощенската ѝ кутия ли са били пускани... или пъхнати под вратата?

Таня кимна, но този път движението беше нервно и боязливо.

– Предишните писма бяха оставени под вратата, не в пощенската ѝ кутия, но не и онова, което получи, след като се премести в Лонг Бийч. – Тя млъкна, сякаш се нуждаеше от време, за да проумее онова, което ще каже. – Бележката, която получи Карън в Лонг Бийч... е била оставена върху леглото ѝ. Под възглавницата.

– Трябва да се обадим на Оперативния отдел – каза Хънтър, щом излязоха от апартамента на Таня Кейтлин.

– Разбира се – отвърна Гарсия. – Какво ти трябва?

– Искам да ги помоля да проверят всички регистрирани обаждания до спешния телефон 911 в жилищния квартал на Карън Уорд от... три месеца.

– Обаждания до 911? Защо?

– Защото човекът, когото търсим, е предпазлив – отговори Робърт. – И обича да планира отрано.

Карлос обърна длани нагоре и погледна недоумяващо партньора си.

– Какво означава това?

– Спомняш ли си какво каза Таня Кейтлин за обаждането, което е получила?

Те стигнаха до стълбището и докато слизаха по първите стъпала, срещнаха висок, атлетичен мъж с черни джинси, червено горнище на анцуг с качулка и тъмно бейзболно яке. Носеше избелели черни маратонки "Ол Старс". Беше пъхнал ръце дълбоко в джобовете си и бе навел глава. Качулката беше спусната над челото му и Хънтър и Гарсия не можаха да видят лицето му. Докато се разминаваха, се наложи Робърт да извие тяло, за да позволи на мъжа да мине покрай него.

– Коя част? – попита Карлос.

– Когато убиецът ѝ казал да не се обажда на полицията – поясни Хънтър. – Добавил, че ще бъде безсмислено, защото те ще дойдат след десетина минути до апартамента на Карън Уорд, а на него ще му отнеме само една минута да изтръгне сърцето ѝ от гърдите.

Гарсия кимна.

– Да, спомням си.

Двамата стигнаха до първия етаж.

– Готов съм да се обзаложа, че средното време за реагиране на полицията в Лонг Бийч до апартамента на Карън Уорд след обаждане до 911, е някъде между осем и десет минути.

Карлос спря и погледна партньора си.

– Нещо ми нашепва, че той не е налучкал периода от време

– Добави Хънтър.

– Засякъл е времето за реагиране.

– Така бих постъпил аз – съгласи се Хънтър. – И за да бъда абсолютно сигурен, бих го направил най-малко три пъти, вероятно и повече.

Гарсия се замисли върху думите му.

– Но това пак не би му дало гаранции, Робърт. Патрулните автомобили не са пожарни коли. Те не стоят на паркинга, очаквайки обаждане, а обикалят по улиците. Може да има патрулна кола зад ъгъла, когато диспечерът изпрати повикването. Времето за реагиране от осем до десет минути лесно може да бъде сведено до една, дори по-малко.

Хънтър се съгласи и кимна.

– Сигурен съм, че той е знаел и това. Но както казах, този човек, изглежда, е много предпазлив и пресметлив и обича да планира отрано. Такъв човек би искал да знае какво е средното време за реагиране на полицията, за да го впише в плана си. Не е можел да направи нищо за риска, ако някоя патрулна кола е зад ъгъла, това е законът на вероятностите, затова е подходил от друг аспект.

На лицето на Карлос отново се изписа озадаченост.

– Какъв аспект?

– Да убеди Таня дори да не си помисля да се обажда на ченгетата. Без обаждане няма значение дали пред сградата са спрели двайсет патрулни коли. Никой няма да го безпокои.

– Да – съгласи се Гарсия. – Но за да го направи, не е било необходимо да знае правилното време за реагиране. Можело е да си го измисли. Това не е ли известен принцип в психологията? Казваш нещо убедително и повечето хора ти вярват, въпреки че не е истина. Той е можел да каже на Таня каквото иска и съм сигурен, че тя е щяла да повярва.