Крис Картер - Смъртоносно обаждане

– Да – отвърна Таня. – Много хубав малък апартамент.

– Споделяше ли го с някого?

– Не, живееше сама.

– Добре – рече Карлос. – Какво се случи, след като госпожица Уорд започна работа в "Бърк Уилямс"?

Таня кръстоса крака и почеса лявото си коляно.

– Мисля, че два месеца след като постъпи в "Бърк Уилямс", Карън започна да получава онези откачени писма.

– Писма?

Тя кимна.

– Да. На хартия – не текстови съобщения, нито имейли или гласови съобщения. Бележки на обикновен лист хартия – без име, подпис или адрес, нищо.

– Тя позна ли почерка? – попита Гарсия.

– О, не, забравих да кажа, че писмата не бяха написани на ръка. – Таня отмести поглед от празния пакет от цигари на масичката за кафе и въздъхна разочаровано. – Бяха сглобени от букви и думи, изрязани от списания и вестници, като онези чудати бележки за откуп в старите филми.

На Хънтър това му се видя странно и особено тревожно.

– Ти каза "писма". Имаше ли повече от едно?

– Да. Мисля, че Карън получи две или три през няколкото месеца, докато работеше в "Бърк Уилямс", но бяха достатъчно, за да я уплашат.

– Това ли беше причината да реши да напусне "Бърк Уилямс" толкова скоро? – попита Робърт.

Таня пак кимна енергично.

– Карън наистина много се уплаши от тези писма.

– Не ги ли занесе в полицията? – попита Карлос. – Не подаде ли оплакване? Не започнаха ли разследване?

Таня свали преметнатия си крак.

– Казах ѝ да го направи. Дори предложих да отида с нея.

– Отидохте ли в полицията?

– Не, тя не искаше.

Изненадата на Гарсия беше осезаема.

– Защо?

Таня повдигна рамене.

– Карън смяташе, че полицията няма да може да направи много, тъй като писмата са напълно анонимни. Страхуваше се, че само ще ѝ зададат няколко въпроса и после няма да се занимават. Не виждаше как това ще ѝ помогне да престане да се страхува, нито как ще гарантира, че няма да получи още писма. Бележките много я уплашиха. Тя не спеше добре. Мислеше, че ако се премести и смени работата си, всичко ще бъде наред и писмата ще спрат.

– Предполагаше ли, че писмата може да са от някого от клиентите ѝ в "Бърк Уилямс"? – попита Хънтър, докато записваше нещо в тефтерчето си.

– Попитах я – потвърди Таня, – но истината беше, че тя не знаеше какво да мисли. Не проумяваше защо изобщо ги получава. Тогава Карън току-що беше започнала работа в "Бърк Уилямс". Освен това ми каза, че по онова време всичките ѝ клиенти били жени. Пък и както казах, тя беше най-милият човек, когото може да срещнеш. Всички я обичаха. Защо някой клиент би искал да направи такова нещо на човек като Карън?

– Ти каза, че госпожица Уорд не се е срещала романтично с никого? – попита Карлос.

– Не.

– Знаеш ли кога за последен път е имала връзка с някого?

– Настоя той.

Таня отмести поглед встрани за момент и се замисли.

– Преди повече от една година – отговори тя. – Карън приключваше стажа си в "Трилогия". Но не беше нищо сериозно.

– Защо?

Таня повдигна рамене.

– Карън излезе няколко пъти с момчето, с което се запозна тогава. Той не беше американец. Беше някъде от Европа

– Швеция или Швейцария, или нещо такова, но никой от двамата не търсеше сериозна връзка. Най-важното за Карън беше да придобие колкото може повече опит в "Трилогия", за да си намери хубава работа. Мисля, че името на момчето беше Лиъм, или нещо подобно. Той учеше музика някъде. Завърши и се върна в Европа, преди Карън да приключи стажа си.

Гарсия кимна.

– И никой друг през последните месеци? Госпожица Уорд е била много привлекателна млада жена.

– Не знам за друг – отвърна Таня. – Да, прав сте. Когато ходехме заедно в барове и клубове, обикновено някой опитваше късмета си, но тя не проявяваше интерес. Не съм я виждала да взима телефонния номер на някого, нито да дава своя.

– Карън показвала ли ти е някое от писмата?

Хънтър видя, че Таня стисна челюсти.

– Да... – отговори тя. – Веднъж ми показа едното.

– Спомняш ли си какво пишеше?

Таня отново погледна празния пакет от цигари на масичката за кафе. Пак ставаше нервна. Сложи лакти на облегалките за ръце на фотьойла и се замисли. Споменът я накара да потрепери неспокойно.

– Пишеше нещо от сорта, че ще я докосва и ще я накара да пищи и да усети вкуса на собствения си страх. Аз... не си спомням точните думи, но писмото уплаши и мен, особено заради изрязаните букви. Затова ѝ казах, че трябва да го занесе в полицията.

Робърт продължаваше да наблюдава внимателно Таня. Тя отново се тресеше от нерви.