Крис Картер - Смъртоносно обаждане

– Не – прекъсна го Хънтър. – Наричам я само кола. Върши работата си, която е да ме закара от точка А до точка Б, и може да се разчита на нея. Какво друго мога да искам?

– Климатик – заяви Карлос, сипвайки още сол в раната. – Може да искаш климатик.

Без никой да почука, вратата на кабинета им се отвори и вътре влезе капитан Барбара Блейк.

Тя беше поела ръководството на отдел "Обири и убийства" на лосанджелиската полиция преди няколко години, след пенсионирането на един от най-дълго служилите и най-много награждавани капитани – Уилям Болтър. Барбара Блейк беше избрана от самия Болтър и това ядоса дълъг списък от кандидати, но вбесяването на разни хора беше част от работата на капитана и Барбара Блейк нямаше абсолютно никакви проблеми с това.

Тя беше интригуваща жена – силна и издръжлива, но в същото време привлекателна и елегантна, с дълга черна коса и интригуващи тъмни очи, които никога не издаваха нищо. Въпреки че беше посрещната с известна враждебност, когато я назначиха на поста, Барбара Блейк бързо си спечели славата на корав като камък, сериозен капитан. Не се плашеше лесно, не търпеше глупости и обиди от никого – включително от шефовете си в Главното управление на полицията – и не се страхуваше да ядосва властни политици или високопоставени лица от правителството, ако това означаваше да отстоява нещо, което смята за правилно. Няколко месеца след като пое длъжността, първоначалната враждебност започна да се разсейва и бавно, но сигурно Барбара Блейк спечели доверието и уважението на всеки детектив под нейно командване.

– И така – каза тя и затвори вратата. – Каква е историята на случая от тази нощ? Докладът на полицията на Лонг Бийч, който прочетох, е рехав като сито, но се споменава, че убиецът се обадил по видеовръзка на най-добрата приятелка на жертвата. За какво става дума, по дяволите?

– Колкото и откачено да звучи, капитане – отговори Гарсия, докато разбъркваше единственото кубче кафява захар в кафето, което току-що си беше налял, – случило се е точно това. Преди малко се върнахме от разговор с Таня Кейтлин, приятелката на жертвата, на която се е обадил извършителят.

Капитан Блейк се облегна на вратата.

– Добре, слушам. – Въпросителният ѝ поглед се насочи от Гарсия към Хънтър.

Двамата детективи набързо обобщиха какво им е разказала Таня Кейтлин за обаждането на убиеца.

– Чакайте малко – рече Барбара и вдигна ръка да ги прекъсне, когато те стигнаха до метода на действие на убиеца. – Извършителят ѝ се е обадил да играят някаква игра?

– Точно така – отвърна Хънтър. – Два въпроса. Ако отговори правилно, приятелката ѝ ще живее. Ако даде грешен отговор... – Той щракна два пъти на снимковия файл, който беше получил от екипа на криминалистите. – Ела да видиш.

Капитанът застана зад стола му и Робърт започна да ѝ показва снимките на компютъра си.

– Господи! – възкликна тя, без да може да прикрие стъписването си, но в същото време вцепенена от жестокостта на изображенията, които гледаше. Осмата снимка в поредицата беше кадър отблизо на нараняването в лявото око на Карън Уорд, което се предполагаше, че е било фаталното, нанесено с дълго парче огледално стъкло, стърчащо от очната ѝ ябълка. Този път Барбара отвратено отмести поглед встрани.

– Достатъчно – каза тя, отстъпи назад и се отдалечи от бюрото на Хънтър. – Не е необходимо да виждам повече. Какво му става на този свят, по дяволите? – Блейк поклати глава и примигна, опитвайки се да прогони образите. – Това далеч преминава границите на садизма и психопатията.

Хънтър много добре разбираше раздразнението ѝ. За разлика от повечето хора той знаеше, че не е толкова трудно да убиеш някого. Всеки може да го направи.

В САЩ голям брой убийства се случват вследствие на грешка в преценката. Нужен е само един момент на безумие. Някой не съумява да сдържи гнева си и го извършва – бързо натискане на спусъка, блъскане, удар в слепоочието, замахване с бейзболна бухалка към главата, остър инструмент, забит в уязвима част на тялото. Има стотици начини да сложиш край на нечий живот само за секунда. Изисква се обаче определен тип човек – студен, пресметлив, садистичен, лишен от чувства – за да извърши убийство, предшествано от мъчения. Да можеш умишлено да нанасяш огромна физическа болка на друго човешко същество и да изпитваш удоволствие от това, е нещо, на което не са способни мнозина на тази земя.

– После става по-лошо – рече Хънтър. – Той я е принудил да гледа.