Крис Картер - Смъртоносно обаждане

Гласът, който Таня чу през малките високоговорители на смартфона си, беше електронно изменен. Височината му бе намалена с няколко степени и прозвуча страшно плътно. Твърде плътно за човешки глас. Към него беше добавено и забавяне във времето, което го правеше неестествено провлачен. Резултатът беше глас, който с лекота би паснал на образа на демон в холивудски филм. Таня не можеше да определи дали гласът е мъжки или женски.

– Какво... – Тя отново се намръщи на екрана на смартфона си. Не виждаше друг човек. – Кой се обажда?

– Не е важно кой съм – спокойно и монотонно отговори демонският глас. – Важното е да слушаш внимателно, Таня, и да не затваряш телефона. Ти не ме виждаш, но аз те виждам. Ако затвориш, последиците ще бъдат тежки... за Карън... и за теб.

Таня поклати глава, сякаш се опитваше да се отърси от кошмар.

– Какво?

Озадачеността ѝ се превърна в объркване.

Когато камерата се отдалечи още малко, тя забеляза, че Карън е завързана с дебело въже за кухненски стол. Таня присви очи. Позна стола и големия плакат на стената зад Карън. Кадрите се предаваха от дневната на приятелката ѝ.

Таня се замисли за ситуацията за секунда и после недоверчиво наклони глава настрана. Това сигурно е шега, помисли си тя. И после ѝ хрумна нещо.

– Пит, върнал ли си се? Твой ли е този шибан дяволски глас? – Тонът на Таня беше малко по-спокоен. – Бъзикате ли се с мен? – Тя махна хавлията от главата си и разпусна влажната си коса да падне на раменете ѝ.

Отговор не последва.

– Ха-ха-ха. Пит, Карън, зарежете тази работа. Не е смешно. Всъщност е доста страшно. Едва не се напишках.

Пак не отговори никой.

– Хайде, престанете или ще затворя.

– На твое място не бих го направил – най-после проговори демонският глас със същия монотонен тон като преди. – Не знам кой е Пит, но може би скоро ще разбера. Кой знае, той може да е следващият в списъка ми.

Таня все още не виждаше никого другиго на екрана на телефона си освен Карън. Който и да беше човекът с дяволския глас, той или тя вероятно снимаше, въпреки че телефонът сигурно беше поставен на триножник, тъй като образът не помръдваше.

Това е откачено, помисли си Таня, без да откъсва поглед от очите на най-добрата си приятелка.

Карън си пое дълбоко дъх и въздухът, изглежда, влезе в носа ѝ в твърде голяма доза, защото цялата ѝ глава се разтресе от усилието. Нови сълзи бликнаха в очите ѝ, а после преляха и потекоха по бузите ѝ, образувайки още по-тъмни пътеки.

Таня познаваше Карън много добре и знаеше, че сълзите не са фалшиви. Каквото и да ставаше, сега тя осъзна, че не е шега.

– Въпреки че ми се иска да побъбрим още – продължи сатанинският глас, – времето е от съществено важно значение, Таня. Поне за твоята приятелка Карън. Затова нека ти кажа какво ще направим.

Таня се вцепени.

– Хванах се на бас.

Таня не беше сигурна дали е чула добре.

– Какво? Бас?

– Точно така – потвърди демонът. – Хванах се на бас с Карън. Ако загубя, тя ще бъде освободена и никоя от вас няма да ме чуе отново. Обещавам. – Последва умишлено дълга пауза.

– Но ако спечеля... – Човекът от другия край на линията остави думите зловещо недовършени.

Таня поклати глава, докато изпускаше затаения си дъх.

– Аз... не разбирам.

– Играта е много проста, Таня. Наричам я "Изненадващи два въпроса".

– Какво?

– Трябва само да ми отговориш правилно на два въпроса – обясни нечовешкият глас. – Ще ги задам един по един. Можеш да ми дадеш колкото отговора искаш на всеки въпрос, но ще се придвижим към следващия въпрос, втория, към края на играта, само след като ми дадеш правилен отговор. Ако се забавиш повече от пет секунди, отговорът се смята за грешен. За да бъде освободена приятелката ти Карън, ми трябват само два правилни отговора. – Последва съвсем кратка пауза. – Знам, знам. Играта не звучи вълнуващо, нали? Но... ще видим.

– Въпроси? Какви въпроси?

– О, не се тревожи. Те са пряко свързани с теб. Ще видиш.

Таня трябваше да си поеме дълбоко дъх, преди да е в състояние отново да говори.

– И какво ще стане всеки път, когато кажа грешен отговор?

Въпросът на Таня накара Карън съвсем леко да поклати шава. Очите ѝ се отвориха широко, този път изпълнени със страх и ужас.

– Много добър въпрос, Таня – отвърна гласът. – Имам чувството, че си умна жена. Това е добър знак.

За момент последва мълчание, сякаш линията беше прекъснала. Това беше резултат от електронното устройство за промяна на гласа и забавянето във времето, което използваше демонът.