Роджер Хоббс - Призрак

Вълка отвори барабана на револвера, зареди още един патрон, завъртя барабана и дръпна спусъка.

Щрак.

— Късмета си ли пробваш? — казах аз. — С всяко натискане на спусъка рискуваш да гръмнеш себе си в главата. Не можеш да ме пречупиш, не можеш да ме принудиш да отстъпя. Приеми сделката.

Вълка остави магнума на масата. Ъгълчето на устата му потрепери. За един кратък миг прочетох мислите му.

— Е, добре — каза накрая той. — Ето моята оферта и слушай внимателно, защото това е най-доброто, което ще получиш. Може сега да не съм в настроение да те убия, но мога вместо теб да убия онази сладурана от ФБР, с която работите заедно. Дай ми парите, иначе до сутринта ще е труп.

— Прави с нея каквото щеш — казах аз. — Сделката си остава същата.

Пресегнах се бавно през масата и вдигнах магнума за цевта. Беше тежък, все едно някой беше взел обикновен револвер и беше завързал тухла за дръжката му. В отговор човекът на Вълка извади изпод якето си къс пистолет с полимерна обшивка и го насочи към мен. Беше 22-калибров автоматик с цев, по-къса от кредитна карта. Едва ли беше особено точен, но от такова разстояние човекът трябваше да е сляп, за да не ме улучи.

— По-полека, Призрак — обади се Вълка.

— Искам просто да ти демонстрирам колко ми пука - казах аз.

Отворих барабана и му го показах. Вътре имаше два патрона вместо един, така че шансовете бяха радикално изменени. Завъртях барабана и допрях дулото до слепоочието си. Спусъкът беше гладък като коприна. Барабанът се премести с една позиция и ударникът падна.

Щрак.

Дръпнах отново спусъка. Чух как барабанът се премести с още една позиция, гнездото се застопори срещу цевта, ударникът падна.

Щрак.

Изражението на Вълка се промени. Стана някак неспокоен. Не знаеше какво може да очаква от мен. Може би си мислеше, че съм решил да си пръсна черепа само за да му покажа, че не ми пука. Размърда се на стола си.

Дръпнах отново спусъка.

Щрак.

Поставих револвера на масата и направих знак на бияча с коженото яке.

— Преди да продължим играта, може ли да помоля за една цигара?

Той ми кимна и дори се усмихна. Сигурно го бях впечатлил. Пристъпи напред, без да отклонява пистолета встрани, докато с другата си ръка изтръска едно марлборо от пакета. Извади бензинова запалка от джоба на якето си и се наведе да ми поднесе огънче. Стиснах цигарата между устните си и изчаках да се приближи. Дръпнах два пъти от цигарата, грабнах магнума от масата, притиснах го под брадичката му и натиснах спусъка.

Бам.

Трясъкът беше приглушен, както когато се стреля през възглавница. Куршумът отвори звездообразна дупка в темето му и издуха мозъка му към тавана. Разширяващите се газове обелиха меките тъкани от черепа му и ги разпиляха във всички посоки, примесени с кръв и парченца кости.

Ритнах с крак масата и продължих да бутам напред. Вълка падна и тежкото парче шперплат го затисна отгоре. Целта ми не беше да го убивам, а да го обезвредя временно, докато се оправя с хората му. Извърнах се и насочих оръжието към скинара, който се бе появил на вратата. Натиснах няколко пъти спусъка, но нищо не се случи. Ударникът щракаше на празно.

Първият патрон, който Вълка бе заредил в барабана, беше или съзнателно изпразнен от заряд, или просто дефектен.

Скинарят се ухили злобно и се нахвърли върху мен. И двамата нямахме заредени оръжия, така че преминахме към ръкопашен бой. Той изби магнума от ръката ми, сякаш пъдеше муха. Аз му забих едно ляво кроше, но той беше като излян от бетон. Годините на лоста и успоредката в карето на затвора го бяха превърнали в неугледна, но неуязвима статуя. Първите ми няколко удара отидоха на вятъра. Същото не можеше да се каже за неговите. Той ме улучи с юмрук в слънчевия сплит и ми изкара въздуха; ако ме беше ударил два пръста по-нагоре, можеше да ми строши някое ребро. Изобщо не си дадох труда да се прикривам и хвърлих всичките си сили в нападение. Фраснах му един ъперкът и усетих как ченето му се захлопна, а малкото останали зъби в устата му се разклатиха. Беше удар, достатъчен да убие повечето нормални хора, но не и този тип. Той остана непоклатим на мястото си. Захили ми се, сякаш за да ми каже: Толкова ли умееш? После ме сграбчи с ръце за шията и ме запрати в стената с такава сила, че в краката ми се зарони мазилка. След което започна да стиска. Докато ме душеше, успях да го ударя четири-пет пъти в торса, но ефектът беше нулев. Зрението ми започна да се замъглява, кръвта в дробовете ми не се окисляваше.