Роджер Хоббс - Призрак

— Седни — повтори Вълка.

Щом седнах, той ми се усмихна особено. Придърпа на свой ред стол и се настани насреща ми, после протегна ръка и щракна с пръсти. Мъжът зад него разтвори коженото си яке, извади хромиран револвер.357 магнум и го постави в дланта му. Беше гигантски, дълъг като крак на малко дете и мощен като карабина. „Торъс 65“, полуавтоматик, тежеше близо килограм и в ръцете на опитен стрелец можеше да изстреля шестте патрона в барабана си за по-малко от десет секунди.

Погледнах револвера, после Вълка.

— Бях останал с впечатление, че ще сключваме сделка — казах аз.

Устата на Вълка отново се изкриви в една от странните му усмивчици. Той изправи магнума нагоре с цевта, дръпна лостчето за освобождаване на барабана и патроните изпаднаха в шепата му. Сложи празния револвер на масата между нас и пусна патроните до него. Те не издрънкаха, както е обичайно, а се удариха в повърхността на масата с глух звук. Всеки от тях беше дебел колкото малкия ми пръст, а куршумите с кух връх можеха да преминат през човешки торс, като образуват изходни отверстия с размерите на два мъжки юмрука. Вълка побутна един от патроните през масата, той се търкулна към мен и падна в разтворената ми шепа.

— Искам да видя федералната пратка — каза Вълка.

Превъртях патрона в ръката си. На латински „магнум“ означава голям. Този тук беше толкова гигантски, колкото и револверът, за който беше предназначен. Поставих го обратно на масата, като го закрепих изправен върху гилзата.

— След като ми покажеш парите — казах аз.

— Не — каза Вълка. — Първо ти. Не е нужно да ми я даваш цялата, просто ми докажи, че е при теб.

Направих гримаса и бутнах с пръст патрона. Той падна на една страна и се затъркаля към Вълка, който го хвана във въздуха, преди да бе паднал на земята.

— Какво доказателство искаш? — попитах аз. — Знаеш много добре, че не нося парите със себе си. След като се убедя, че си дошъл с чисти намерения, ще ти кажа къде са парите и можеш да правиш с тях каквото си поискаш. Дотогава нищо няма да ти кажа.

— Играл ли си някога руска рулетка? — извиси глас Вълка.

Не отговорих.

— Обичам хазарта — заяви Вълка. — Ти също, ако съдя по думите ти. В барабана има шест гнезда и, да кажем, само един патрон. Ето този тук. Аз не знам в кое гнездо е патронът, така че, като натисна спусъка, пистолетът може да гръмне, а може и не. Всичко е въпрос на статистика. Първия път, когато дръпна спусъка, шансът да ти пръсна черепа е шестнайсет процента. С всяко следващо натискане на спусъка този процент се увеличава. Нали разбираш? С всеки следващ рунд шансовете ти намаляват.

Вълка вдигна револвера от масата, отвори барабана и плъзна патрона в едно от гнездата. Затвори барабана, запъна ударника и насочи оръжието в главата ми.

После дръпна спусъка.

Ударникът падна и изщрака върху празно гнездо.

Вълка завъртя с ръка барабана и отново запъна ударника, после постави револвера на масата пред себе си. Чувах как дъждовна вода капе върху бетона. Обикновено при оръжие от такъв голям калибър се вижда в кое гнездо има патрон, ако просто погледнеш отпред барабана. Но ние се намирахме в полутъмно помещение, където светлината проникваше само през процепите в шперплата на прозорците.

— Казваш, че искаш от мен нещо интересно — продължи Вълка. — Ето това е интересно. Казваш ми къде са парите, отиваме заедно и ги вземаме. След което ти давам твоя дял и си тръгваме тихо и кротко.

— И двамата знаем, че ще ме убиеш веднага след като те заведа до пратката.

— Не бъди толкова сигурен — каза Вълка. — Може да те убия още сега.

Той вдигна револвера и отново го насочи към главата ми. Видях как показалецът му обра спусъка, ударникът падна.

Щрак.

Извадих мобилния си телефон и отворих капачето. Намерих снимката със синята чанта, заклещена между скалите, и наврях телефона под носа му, за да я види. Знаех, че и този момент ще настъпи, но не си бях представял, че ще е при такива обстоятелства. Вълка не просто искаше доказателства, че съм намерил парите. Държеше да ми покаже, че е готов да рискува, убивайки ме на руска рулетка.

— Ето че не било толкова трудно — ухили се той.

— Вече знаеш, че парите са при мен — казах аз. — Сега искам да получа своя дял.

— Може да си хитър, Призрак, но не си особено умен. Разполагам с цяла нощ, за да поработя над теб. Мога да те накарам да говориш, ако се наложи.

— Мислиш, че ще ме пречупиш за няколко часа? Успех тогава. Знаеш, че не съм нито слаб, нито глупав.