Роджер Хоббс - Призрак

— Имам си начини.

Поклатих глава.

— Не ме е страх от твоето желязо.

Вълка го вдигна.

— О, това ли? С него просто се забавлявам. Когато му дойде времето, ще проговориш, но не защото всеки проговаря. Ще проговориш, защото би предпочел да играеш моята игра, отколкото да седиш тук и да чакаш да те убия. Ще проговориш, защото няма да имаш избор.

Той отново насочи револвера в лицето ми и дръпна спусъка.

Щрак.

Той постави оръжието на масата между нас. Аз замълчах, разглеждайки отражението си в цевта.

— Ще проговориш — продължи той, — защото в крайна сметка повече искаш да живееш, отколкото да ти се плати.

— Точно обратното — казах аз.

Той изпука с кокалчетата на ръцете си и скръсти ръце на масата.

— Ти си този, който иска да живее — казах аз. — А аз съм този, който иска да му се плати. Нямам нищо против да умра още тук и сега. Ти не ме познаваш, но аз не съм в тази игра, за да победя, а за да се забавлявам. Ако решиш да ме убиеш или изтезаваш, няма да кажа нито дума. Но след като ме убиеш, ще възникне един голям проблем. Скрил съм парите и никой освен мен не знае къде са. Нещо повече: кой може да каже кога и къде ще се взривят? Може да е в твоя тайна квартира или в някоя от работилниците, където работят момчетата ти. По този начин, след като гръмнат, парите веднага ще насочат вниманието към теб. Ще лежиш в затвора за убийство и грабеж при утежняващи обстоятелства.

— Как ли пък не! — каза Вълка.

Вдигнах рамене.

— Все пак — продължих аз — мисля, че за теб е по-важно да не те тикнат в пандиза, отколкото да ме пречупиш. Дори да не ми вярваш, като ти казвам, че съм скрил парите на място, където мога да улича теб, пак ще се съгласиш да се договорим. Ще ти излезе много по-евтино да сключиш сделка с мен, отколкото да се пробваш още веднъж с това желязо.

Вълка ме гледаше мълчаливо. Превърнал се бе в спокойна и безизразна статуя.

Аз продължих:

— Маркъс беше намислил да прехвърли всичко на теб, Хари. Той винаги е имал план, а ти му кацна право на мушката. Отне ми време да подредя парченцата от пъзела, но накрая го направих. Разбираш ли, Маркъс знаеше, че ще се досетиш за обира. Знаеше, че си достатъчно глупав и горделив, за да си го припишеш като свой. Той изпрати двама кретени да задигнат пратката с федералния маркер и те подхлъзна да довършиш обира сам. Маркъс искаше да убиеш Морено и Рибънс. По дяволите, та той им беше наредил да свият една от колите ти, просто за да те раздразни и настрои срещу себе си, защото знаеше, че след като парите станат твои, ще може да разправя на всички, че си планирал да измамиш картела. Разбираш ли, никой не може да задигне федерална пратка и да излезе сух от водата. Дори Маркъс, един от най-големите стратези, които светът познава. А ти си въобразяваш, че ще го направиш. Ти си един наркодилър. Може да се правиш на всемогъщ, но картелът те притежава. За човек в твоето положение репутацията е далеч по-важна от цял камион мет. Ако Маркъс пусне слух, че си мошеник, а новините докажат това, картелът няма да докосне парите ти. Та аз дори не смятам, че е необходимо федералната пратка да е скрита на място, свързано с теб, за да бъдеш уличен като поръчител на обира. Достатъчно е парите да се взривят някъде в района на Атлантик Сити, и резултатът ще е същият: ченгетата веднага ще те налазят и с репутацията ти ще е свършено. Името ти ще е в челото на всички списъци на разследвани лица за двайсет години напред. И от този момент нататък всичките ти пари ще бъдат подозрителни. Ще станеш известен и на последния наркодилър в света като човека, откраднал федерална пратка. Единственият ти шанс да се разграничиш от обира на казиното е да намериш парите и да ги разкараш колкото се може по-надалече от тук. По този начин, когато парите се взривят, можеш да припишеш всичко на друг. Ако не го направиш, картелите ще те разкъсат на парчета. И така, нали се сещаш какво следва? Ако ми откажеш сделка, с кариерата ти е свършено.

Вълка вдигна магнума от масата, насочи го в главата ми и дръпна спусъка. Ударникът се надигна и щракна на празно.

Аз не трепнах. Дори не мигнах.

— Искам си сто и петдесетте хиляди.

Мъжът с коженото яке се размърда неспокойно. Мускулите му се изпънаха като стоманени въжета.

— Ако ме убиеш — казах аз, — ще загубиш хиляда пъти по толкова. След като картелите надушат, че си отмъкнал федерална пратка, особено за да им платиш на тях, няма да видиш и грам дрога повече. Дай ми каквото искам и ще направя така, че проблемът ти с парите да изчезне още преди да е изгряло слънцето. Това е единственият ти шанс да се измъкнеш от тази каша с неопетнена репутация. Предлагам ти сделка. Сто и петдесет бона срещу милион и двеста.