Франческо Фьоретти - Тайната библиотека на Леонардо

– Да – отвърна Леонардо, – но те казват, че този, който е повикал краля на Франция в Италия, е именно херцогът на Милано... И че по-късно е променил решението си...

Генералът потрепери от гняв, ала веднага го овладя.

– Знаят много добре защо, тъкмо кралят на Франция предаде Лудовико, а не обратното – каза той. – Не беше предвидено, че ще доведе и братовчед си Луи Орлеански, който се счита за законния наследник на фамилията Висконти за Миланското херцогство.

Да, този факт бе известен на двореца. Братовчедът на краля на Франция беше внук на Валентина Висконти, сестра на дядото на Мавъра по майчина линия – Филипо Мария. В Павия бяха намерили декларация, според която, ако след смъртта си Филипо Мария Висконти не остави мъжки наследници, както и бе станало впоследствие, херцогството ще отиде в ръцете на фамилията Орлеан. Фактът, че бащата на Мавъра, Франческо Сфорца, се бе оженил за дъщерята на последния Висконти, за да узакони своето идване на власт, не променяше нещата. Фамилията Сфорца не беше законен владетел, а още по-малко „регентът“ Лудовико. Кралят на Франция бе дошъл да превземе Неапол, защото имаше претенции, че е наследник на Анжуйската династия, ала доведе и братовчед си. Мавъра бе хванат натясно. Може би смъртта на племенника му Джан Галеацо беше негово дело, както се злословеше, но ако го бе оставил жив, това щеше да бъде гибелта на фамилията Сфорца. С идването на Луи Орлеански в Асти и Шарл VIII, който можеше да реши да му помогне да превземе Милано, единственото, което би бил в състояние да направи този малък лентяй, щеше да бъде да обяви чичо си за незаконен владетел със самото си съществуване. Мавъра вече беше изпразнил хазната заради брака на сестрата на младия херцог Бианка Мария с императора, понеже ѝ даде нечувана зестра и похарчи безумно много пари за празненствата и още сто хиляди дуката, за да купи императорското признание на властта си. Милано беше пред разруха, фамилията Сфорца обаче за момента оставаше невредима.

– Много добре знам как стоят нещата – отвърна Леонардо, – но Савонарола вече убеди флорентинците, че Шарл VIII е изпратен от Бог да накаже италианците за греховете им. А когато намесиш Бог, после е трудно да промениш мнението си. Какво да каже сега на съгражданите си? Че Бог е сгрешил ли?

– И аз се боя, че днешната среща ще бъде напълно безполезна – прошепна му Сансеверино.

Императорското признание и официалното му провъзгласяване за херцог временно успокоиха Мавъра и неговата свита, ала внезапно го застигна друга неприятност, която наруши и без това неспокойния сън на херцога. Неочаквано почина Шарл Орландо, тригодишният син на краля на Франция, и ако Шарл VIII, засега без наследници, умреше, братовчед му Луи Орлеански, внук на Валентина Висконти, щеше да наследи френския трон, с други думи, можеше да мобилизира цялата войска на страната срещу Милано, за да си върне онова, което считаше за свое. Тогава големи нещастия щяха да сполетят херцога. Затова толкова много държеше на Свещената лига.

Със светкавично бързо движение на главата Сансеверино направи знак на спътниците си да продължат напред.

– Имате ли нещо против, ако остана с приятеля си Леонардо? – попита Браманте.

– Разбира се, че имаме – каза генералът с усмивка, – но ще се утешаваме с мисълта за великите идеи, които могат да се зародят в полза на нашето херцогство от един ваш, макар и лаконичен, разговор. Впрочем, месер Леонардо, ето една добра новина за вас. Поискахте да поканим в Милано математика Лука Пачоли и удовлетворихме желанието ви. За щастие, той се намира във Венеция по повод отпечатването на книгата му „Всичко за аритметиката, геометрията, пропорциите и пропорционалностите“. Свързахме се с него чрез нашите представители във Венецианската република. Вече пътува към Милано и скоро ще имате възможност да се запознаете.

Докато другите четирима се отдалечаваха, Леонардо издърпа от колана на яркото си розово наметало малкото тефтерче, което винаги носеше у себе си, и записа: „Христос – Джовани Конте при кардинала на Мортара“. Така наричаше кардинал Асканио, брат на Мавъра и негов аванпост във Ватикана. Веднага щом намереше време, щеше да се свърже с него, за да нарисува спокойно своя Христос.

– Е, скъпи Леонардо – поде Браманте, – отдавна не сме се виждали...

– Така е, скъпи Донино. Мислех, че си във Виджевано... Не спираш да обикаляш и да разкрасяваш Ломбардия със своите сгради, които се конкурират с античните и според мен дори значително ги превъзхождат. В момента съм ангажиран в „Санта Мария деле Грацие“, където си сътворил чудесни неща...