Мэтью Рейли - Трите тайни града

— Според първоначалните планове трябваше да е малко по-висока от Саксъни Тауър, тоест да е седемдесет етажа — каза Хадес. — Но въпреки че много богати и утвърдени предприемачи подкрепяха проекта, кой знае защо, градската управа оряза плановете и сградата беше одобрена с височина четирийсет етажа.

— Ти ли се намеси? — попита Джак.

Хадес сви рамене.

— С оригиналната си височина щеше да ми препречва гледката oт апартамента. Затова се обадих и плановете бяха променени.

— Ясно… — каза Джак. Това не беше открил в проучването си. — Живееш в доста интересен свят, Тони. Пpocтo казваш и нещата се случват.

Хадес сведе глава и въздъхна:

— Да, така беше.

Хеликоптерът кацна на покрива на Саксъни Тауър, където ги очакваше мъж с джинси, туристически обувки и жълто-кафяв пуловер "Пайн Вали".

Стоеше абсолютно неподвижно въпреки торнадото, предизвикано от роторите на машината.

Хадес скочи от хеликоптера и стисна ръката му с истинска привързаност.

— Джефри! — извика той през грохота на роторите. — Това е капитан Джак Уест-младши, дъщеря му Лили и майка му Мей. Представям ви Джефри Молс, моя иконом, изпълнителен мениджър и телохранител.

Джак прецени мъжа, докато си стискаха ръцете — около петдесетте, слаб, плешив и в добра форма, с бдителни, леко присвити очи, които за миг измериха Джак от глава до пети. Ръкостискането му беше като менгеме.

— Капитан Усет. Петият воин — каза той. — И победителят в Големите игри.

— Точно така — отвърна Джак.

— Джефри е завършил бизнес училището Уортън и това по уличен бой в Южна Филаделфия, две основни изисквания за работата си като адютант. Той е мой иконом и приятел от двайсет и пет години.

Джефри бързо ги поведе вътре.

— Сър, ако позволите. Силите на Робския цар току-що кацнаха в Нюарк и са на път с кола с полицейски ескорт. Разполагаме с двайсет минути в най-добрия случай.

Взеха частен асансьор до апартамента на Хадес.

— Еха! — възкликна Лили, когато пристъпиха вътре.

Да наречеш двуетажния апартамент на Хадес разкошен щеше да е най-голямото омаловажаване на века.

Той имаше прозорци от пода до тавана от всички страни, извито мраморно стълбище, два частни асансьора (единият до покрива, а другият до улицата), безценни картини, сред които две на Пикасо и една на Гоя, скулптури, цигулка Страдивариус и роял Бьозендорфер.

Апартаментът предлагаше панорамни изгледи към града на север и залива на юг, включително към Статуята на свободата.

Шестчленен екип от готвачи, прислужници и шофьор чакаше в горния край на извитото стълбище — нюйоркското домакинство на Хадес.

Той им кимна, извини се на всички и забързано ги поведе по един вътрешен коридор.

— Значи Робският цар има полицейски ескорт? — попита Джак, докато го следваше.

— Не забравяй, капитане, че вече трябва да гледаш по различен начин на света — каза Хадес, без да забавя крачка. — Всички големи държави на света като Америка, Русия, Великобритания и Франция съществуват, за да служат по един или друг начин на Четирите царства. Ако пожелае, царската особа може да използва всяка агенция на дадена страна така, както намери за добре — полиция, армия, флот, шпионски спътници, дори ядрени оръжия. Нужно е само едно телефонно обаждане.

— Невероятно… — промълви Мей.

— Не, просто реална власт — отвърна Хадес. — В този период на нестабилност Робският цар действа с властта на трима oт четиримата царе. Ако ни пипне, ще ни е много трудно да се измъкнем от хватката му.

Следван от Джак и останалите, които почти тичаха, за да не изостанат, Хадес рязко спря в офис частта на апартамента, която беше с площ колкото извънградска къща.

Джак винаги си беше представял личните кабинети на най-богатите хора на света точно по този начин.

Докато украсата в апартамента се състоеше от известни творби — Пикасо, Гоя, Страдивариус, — тези тук бяха по-езотерични и древни.

Пиедестали, на които бяха поставени парчета от каменни плочи със странни гравюри.

Статуи — някои с липсващи ръце, други без глави — върху подиуми.

Стар ствол на дърво с изображение на галактиката Хидра.

Хадес мина покрай всички тях, натисна някакво копче под бюрото си и вграденият библиотечен шкаф се измести и видяха голяма сребриста врата на трезор с високотехнологичен цифров панел и скенер.

Хадес опря палец в панела и погледна в скенера. През пръста и очите му пропълзяха лазерни лъчи и на екрана се изписа: