Мэтью Рейли - Трите тайни града

— Господи… — промълви Мей.

— Знаем ли къде се намира? — попита Зоуи.

— Да. Мечът се намира на същото място, където е бил през последните дванайсет столетия, в гробницата на Артур в криптата на замъка Авалон — каза Хадес. — Родовият дом на царя на Земята.

— А второто оръжие? — попита Джак.

— Тризъбецът на Повелителя на морето, използван от мъжа, известен в историята като Посейдон — каза Хадес. — Ако трябва да сме точни, той всъщност е боздуган с три ръба, а не тризъбец. Местоположението му обаче е неизвестно.

— А шлемът? — попита Джак.

- Шлемът на Хадес е моята уникална корона. Великолепно изделие, изковано от странна, неземна сплав. Нещо като бронз, но не точно. По форма прилича на коринтски шлем със заострен предпазител за носа, набузници и пера. Всъщност на герба на американската военна академия в Уест Пойнт има доста добро негово изображение — както и на Меча.

След бърза справка с Гугъл на екрана на компютъра на Алби се появи гербът на Уест Пойнт:

Джак се загледа в шлема в средата на изображението и в меча в ножница зад него.

— Подобно на Меча, през хилядолетията Шлемът на Хадес е имал други имена и митични атрибути — продължи Хадес. — Наричали са го Шлем на мрака и Шлем невидимка, но личният ми опит показва, че няма подобни фантастични способности.

— И се намира в хранилището в апартамента в Ню Йорк ли? — попита Зоуи.

— Да.

— Добре тогава — рече Джак. — Да минем на въпроса за Долния свят. Какво става с онези ковчези?

— Разбира се, като цар на Долния свят отдавна знаех за ковчезите във висящата кула — каза Хадес. — След смъртта на баща ми, когато наследих трона му, той ми остави дълго писмо за царството си и най-вече за въпросната кула. За сребърните ковчези беше написал: "Изобщо не се опитвай да ги отвориш, защото няма да успееш. Те ще се отворят сами, когато му дойде времето. И не се изпречвай на пътя на онези в тях".

Хадес се унесе в спомени и погледът му се зарея нанякъде.

— Последвах съвета на баща ми и не се опитах да отворя ковчезите. Беше ми обаче любопитно. На няколко пъти се опитах да надникна в тях с помощта на модерни техники като рентгенови лъчи и звуков резонанс. Видях в тях човекоподобни фигури, лежащи по гръб, напълно неподвижни. Скенерите показваха, че са неживи и неорганични. Статуи. Статуи, изработени от някакъв плътен метал. През четирийсетте години, през които бях цар на Долния свят, те лежаха мълчаливи и неподвижни, така че накрая реших, че имат просто някаква декоративна функция. Изобщо не съм си представял, че могат да оживеят.

Джак кимна.

— А управителят на царския затвор, онзи Робски цар? Брат ли ти е?

— По-малък брат, да. Яго Десакс. Разликата във възрастта ни е само четири години. Докато растяхме, бяхме близки. Правехме всичко заедно. Но се съревновавахме ожесточено. Във всичко. Джак, през последната седмица пред теб бе вдигната метафорична завеса и ти успя да зърнеш истинската система на властта, която управлява света. Имам чувството, че с развитието на събитията ще видиш още от нея. Както вече си наясно, тя се основава на стриктния ред на наследяване. Е, oт мен да знаеш, че в царските семейства по-младите братя и сестри могат да са много опасни. Защото най-големият син наследява титлата, замъците и земите на баща им. По-младите получават съвсем малко или нищо. На всичкото отгоре те често се озовават в положението да се подчиняват безпрекословно на някой, с когото са си играли като деца.

— Като Йоланте и Орландо — каза Лили. — По време на Игрите Йоланте изобщо не беше щастлива, когато той се опита да я омъжи по сметка.

Хадес кимна.

— Точно това имам предвид. Все пак внимавайте с Йоланте. Тя е умна. Освен това е пазител на Архива на царството на Земята — вярно, скромна позиция, която мнозина пренебрежително наричат библиотекарска. Нейните две библиотеки обаче са много стари и богати. Имам чувството, че пазителите на историческото знание като Йоланте ще имат огромно значение в близкото бъдеще.

Хадес въздъхна.

— Отношенията между Орландо и Йоланте са направо сладки в сравнение с нашите с Яго. Когато наследих трона на баща си в Долния свят, Яго престана да ми говори, въпреки че му дадох много имоти и несметни богатства. След нашето изпълнено със съревнования детство това не беше достатъчно. Яго ме виждаше единствено през призмата на негодуванието, горчивината и завистта. Докато старееше и стана ясно, че аз ще наследя короната и царството му, баща ми уреди Яго да бъде назначен за управител на Царския затвор. Затворът в Ереб е затънтен, но постът на Яго е важен, а при определени обстоятелства и облечен с oгромна власт.