Фредерик Форсайт - Иконата

– Издирвате ли човек на име Н. И. Акопов? – попита Волски.

Колегата му провери в архива и се върна на телефона.

– Да. Защо?

– Какъв е случаят?

– Обявен за изчезнал на седемнайсети юли. Не се е прибрал от работа предишната вечер.

Никой не го е виждал оттогава. Съобщила за изчезването: госпожа Акопова, съпруга...

– Госпожа Лидия Акопова?

– Откъде, по дяволите, знаеш? Четири пъти идва да ни пита какво става. Къде е той?

– В моргата на Втори медицински институт. Влязъл да плува и се удавил. Намерили го миналата седмица край Литкарино.

– Браво! Госпожата ще остане доволна. Искам да кажа, понеже сме разрешили случая. Знаеш ли кой е той.., или по-скоро кой беше?

– Ни най малко – отвърна Волски.

– Самият личен секретар на Игор Комаров.

– Политика?

– Бъдещия ни президент. Благодаря ти, Павел, задължен съм ти.

„Естествено, че ще си задължен“, помисли си Волски и продължи работата си.

Оман. Ноември 1987

Същият месец Кери Джордан бе принуден на подаде оставка. Не заради бягството на Едуард Лий Хауърд, нито пък заради разкритите агенти, а заради аферата Иран-контри. Преди години заповедта да се съдейства на никарагуанските контри в борбата им с марксистките сандинисти бе дошла директно от Овалния кабинет. Директорът на ЦРУ Бил Кейси беше готов да я изпълнява. Конгресът каза „не“ и отказа да отпусне бюджет. Вбесени от наложеното им вето, Кейси и останалите решиха да наберат средства, продавайки, зад гърба на Конгреса, оръжие на Техеран.

Когато работата излезе на бял свят. Кейси бе прекарал сериозен, но навременен инфаркт, сполетял го в кабинета му в Лангли през декември 1986-а. След него той повече не се върна на работа и почина през май 1987-а. На негово място президентът Рейгън назначи политически коректния Уилям Уебстър, бивш директор на ФБР. Кери Джордан бе изпълнявал заповедите на своя президент и своя директор. Сега единият страдаше от амнезия, а другият беше мъртъв.

На поста заместник-директор (операции) Уебстър назначи ветерана от ЦРУ Ричард Столц, пенсионер от преди шест години. Като такъв той не можеше да бъде замесен в аферата Иран-контри, но и не знаеше нищо за катастрофата, връхлетяла отдел СИ две години по-рано. Докато новият заместник-директор се ориентира в обстановката, бюрократите взеха нещата в свои ръце. Трите досиета с подробности за агентите Лисандър и Орион и новия с псевдоним Делфи бяха извадени от сейфа на напусналия директор и прехвърлен в централния регистър при останалите триста и едно.

Джейсън Монк не знаеше нищо за това. Той беше на почивка в Оман. Като страстен въдичар, Монк внимателно следеше специализираните списания и винаги се осведомяваше кои са благоприятните места за морски риболов. Оттам беше научил, че през ноември и декември по крайбрежието на Оман близо до столицата Маскат преминава огромен пасаж риба тон.

С пристигането си в страната той от благоприличие се отби в малкото бюро на ЦРУ в сградата на посолството в самото сърце на Стария Маскат. След приятелския разговор не очакваше, че ще му се наложи отново да се види с колегата си.

На третия ден, поизгорял от силното слънце в открито море. Монк предпочете да остане на брега и да обиколи магазините. Ходеше с една очарователна блондинка от Държавния департамент и реши да отскочи до пазара в Мина Кабус да види дали ще намери нещо за нея из сергиите с благовония, подправки, платове, сребро и антики.

Хареса си сребърна кана за кафе с много орнаменти и дълъг, извит чучур, изкована кой знае кога от някой майстор високо в Джебелските планини. Антикварят я опакова и я пъхна в найлонова торбичка.

В лабиринта от тесни улички и дворове Монк не можа да се ориентира за посоката и вместо да излезе на крайбрежието, в крайна сметка се озова още по-навътре в квартала. Проход не по-широк от раменете му го отведе в малък двор с тесен вход от едната страна и изход от другата. На няколко крачки пред него вървеше мъж с вид на европеец. Зад него по пътеката крачеха двама араби. Щом излязоха на широко в двора, арабите бръкнаха в пазвите си, извадиха кинжали и се втурнаха покрай Монк към жертвата си.

Монк реагира, без да се замисли. Замахна с всички сили с торбата и, без да се обръща, удари единия от нападателите по главата. Петте килограма сребро веднага го повалиха на земята.

Попаднал в засада, другият се огледа и се нахвърли с ножа срещу Монк. Американецът наведе глава, блокира удара и заби юмрук в мръсната му дреха на височината на слънчевия сплит.