Фредерик Форсайт - Иконата

След като Чернов си тръгна. Фийлдс се върна в кабинета на Макдоналд. Резидентът тъкмо си наливаше кафе.

– Какво мислиш? – попита.

– Моят човек твърди, че старецът е бил пребит. Негов приятел от гишето за лица с неустановена самоличност видял портрета и го разпознал. Според доклада от аутопсията тялото е престояло в гората няколко дни, преди да го намерят.

– А това е станало кога?

Фийлдс погледна бележките си от срещата във „Въртележката“.

– На двайсет и четвърти юли.

– Значи е бил убит на.., седемнайсети или осемнайсети. В деня, в който е подхвърлил папката в колата на Силия Стоун. В деня, в който заминах за Лондон. Тия приятелчета не си губят времето.

– Кои по-точно?

– Хващам се на бас, че е работа на главорезите на оня изверг Гришин.

– Шефа на личната охрана на Комаров?

– И така може да се каже – отвърна Макдоналд. –Виждал ли си досието му?

– Не.

– Прегледай го някой ден. Бивш спец по разпитите от Второ главно. Отвратителен тип.

– Ако са го пребили за наказание, кой ли ще да е бил той? – попита Фийлдс.

Макдоналд се загледа към стените на Кремъл отвъд реката.

– Най-вероятно самият крадец.

– Интересно как се е добрал до такъв документ?

– Мога само да предположа, че е бил някакъв нисш служител или нещо такова. Във всеки случай, извадил е лош късмет. Мисля, че твоят приятел ще трябва да си разаботи тлъста премия.

Буенос Айрес, Юни 1987

Един млад служител на резидентурата на ЦРУ в Аржентина пръв надуши, че Валерий Юриевич Круглов от Съветското посолство може да се окаже уязвим. Американският резидент се консултира с Лангли.

В Латиноамериканския отдел вече имаха досие за руснака, датиращо от средата на седемдесетте, когато Круглов работеше в посолството в Мексико сити. Беше им известно, че той е руски експерт по Латинска Америка, с три мандата зад гърба си и двайсетгодишна кариера в съветското Външно министерство. Понеже правеше впечатление на общителен и отворен човек, в досието му имаше дори биографични данни.

Роден през 1944-а, Валерий Круглов беше син на дипломат, също експерт по Латинска Америка. Под влияние на баща си младежът бе постъпил в престижния Институт по международни отношения, МГИМО, където бе научил испански и английски. Беше завършил през 1966-а. Преди да стане първи секретар на посолството в Буенос Айрес, беше изкарал два мандата в Южна Америка: в Колумбия – като млад и десет години по-късно – в Мексико.

От ЦРУ бяха убедени, че не е сътрудник на КГБ. Досието му го описваше като напредничав, вероятно прозападно настроен, различен от обичайния праволинеен "хомо съветикус". Онова, което привлече вниманието на ЦРУ през лятото на 1987-а, бе един разговор на Круглов с аржентински държавен служител, в който руснакът споделяше, че скоро ще се прибере окончателно в Москва и това сериозно ще се отрази върху начина му на живот.

Понеже ставаше, въпрос за руски гражданин, отдел СИ също бе запознат със случая и Хари Гонт предложи с Круглов да се заеме някой, когото той не познава.

Най-подходящ му се стори Джейсън Монк, тъй като говореше и руски и испански. Джордан се съгласи.

Задачата беше съвсем проста. На Круглов му оставаше само още един месец, тоест нещата стояха като в известния хит на Елвис Пресли – сега или никога.

Пет голини след края на Фолкландската война демокрацията в Аржентина бе възстановена и в Буенос Айрес, гостоприемен и отворен град, не беше проблем за един американски „бизнесмен“, кавалерстващ на дама от Американското посолство да се запознае с Круглов на някой прием. Монк се постара да му стане симпатичен и го покани на вечеря.

Руснакът, на когото като първи секретар посланикът и КГБ бяха дали значителна свобода, прие с охота предложението да вечеря с човек извън дипломатическия корпус. По време на вечерята Монк, преразказвайки историята на бившата си учителка по френски, госпожа Брейди, обясни, че майка му е била преводачка в Червената армия, която след падането на Берлин се влюбила в млад американски офицер. Противно на правилата, двамата избягали, за да се оженят на Запад. Така Монк от малък се научил да говори еднакво добре и руски, и английски.

Оттам нататък разговорът продължи на руски. За Круглов това беше добре дошло. Испанският му беше перфектен, но с английския се затрудняваше.

Към края на втората седмица истинският проблем на руснака излезе на бял свят. Четирийсет и три годишен, разведен, с две непълнолетни деца, той продължаваше да живее в жилището на родителите си. За да си купи апартамент в Москва, му трябваха двайсетина хиляди долара. Като богат играч на поло, дошъл в Аржентина да огледа няколко понита, Монк с готовност предложи на новия си приятел да му услужи с парите.