Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

Тя погледна часовника си.

— Много съм заета. Уредете си среща през офиса ми.

— Вече пробвах. Не разговаряте с пресата.

— Точно така. – Хейуърд го изгледа строго и пристъпи напред, но той не се помести да й направи път.

— Ако обичате…

— Чуйте ме – заговори той бързо. – Мисля, че можем да си помогнем взаимно. Нали знаете, обмяна на информация, такива неща…

— Ако имате някаква доказателствена информация, ще е най-добре да ми я разкриете сега или ще ви лепна глоба за възпрепятстване на служител на реда – рече тя остро.

— Ама не, нищо такова! Чисто и просто… Е, мисля, че знам защо сте тук. Не сте удовлетворена, смятате, че може би не Пендъргаст е нападнал Марго. Прав ли съм?

— Какво ви кара да ми казвате това?

— Един много зает капитан по убийствата обикновено не губи ценното си време в посещения на местопрестъплението, когато случаят е вече приключен. Явно си имате своите съмнения.

Хейуърд не отвърна нищо, прикривайки изненадата си.

— Питате се дали убиецът не е бил Диоген Пендъргаст, брат на агента. Затова сте тук.

Тя продължаваше да не отвръща, но изумлението й растеше.

— И по една случайност това е причината и аз да съм тук. – Той направи пауза и я изгледа с любопитство, сякаш да прецени ефекта от думите си.

— Защо смятате, че не е бил агент Пендъргаст? – попита Хейуърд предпазливо.

— Защото го познавам. Пиша за него, така да се каже, още от времето на музейните убийства преди седем години. Познавам и Марго Грийн. Тя ми се обади от болничното си легло. Кълне се, че не е бил агент Пендъргаст. Твърди, че нападателят й имал очи с различни цветове: едното зелено, другото – млечносиньо.

— Известно е, че Пендъргаст е изключителен майстор на дегизировката.

— Да. Но това описание пасва на брат му. Защо му е да се маскира като брат си? А и ние вече знаем, че Диоген е извършил диамантения обир и е отвлякъл онази жена, лейди Маскелене. Единственото логично обяснение е, че пак той е нападнал Марго и е натопил брат си. QED [3] Quod erat demonstrandum (лат.) – Това исках да докажа и го доказах. – Б.пр. .

Хейуърд за пореден път прикри изненадата си, до такава степен мислите му напомняха нейните собствени. Най-сетне си позволи една усмивка.

— Виж ти, господин Смитбак, вие сте бил истински криминален репортер!

— Точно така – побърза да потвърди той и приглади лизнатото, което веднага щръкна отново.

Тя замълча за миг, обмисляйки думите му.

— Добре тогава. Може пък наистина да си бъдем от полза. Замесването ми, естествено, няма да се споменава. Само като фон, неофициално.

— Естествено.

— Освен това очаквам от вас да казвате първо на мен всичко, което откриете. Преди да го оповестите в редакцията. Само при тези условия съм съгласна да работя с вас.

Смитбак закима усърдно.

— Разбира се.

— Много добре. Изглежда, че Диоген Пендъргаст се е покрил. Напълно. Следата спира след Лонг Айлънд, мястото, където е държал лейди Маскелене. Такова пълно изчезване просто е непостижимо в наши дни, освен при едно обстоятелство: да се подвизава под чужда самоличност. Отдавна създадена и утвърдена чужда самоличност.

— Някаква идея чия?

— Тук удряме на камък. Но ако публикувате статия по въпроса… Кой знае, току-виж задвижила някой спусък. Нещо, което да ни даде следа, наблюденията на любопитни съседи например – разбирате ли? И естествено, името ми не бива да се появява по вестниците.

— Отлично разбирам. А… а аз какво ще получа в замяна?

Усмивката на Хейуърд отново разцъфна, този път по-широка от преди.

— Погрешно сте схванал. Аз току-що ви направих услуга. Въпросът сега е какво вие ще сторите за мен в замяна. Знам, че покривате случая с кражбата на диамантите. Искам да науча всичко за него. Всичко , било то важно или второстепенно. Понеже сте прав: наистина мисля, че Диоген стои зад нападението над Грийн и убийството на Дюшам. Нуждая се от всички доказателства, които мога да получа, но тъй като съм в „Убийства“, не получавам лесно достъп до информация на ниво РПУ.

Тя пропусна да спомене, че Сингълтън, участъковият капитан, който се занимаваше със случая с диамантения обир, най-вероятно нямаше да пожелае да й даде информация.

— Няма проблем. Споразумяхме се.

Хейуърд се обърна да си върви, но Смитбак извика след нея:

— Почакайте!

Тя го изгледа с вдигната вежда.

— Кога ще се срещнем пак? И къде?

— Никъде. Просто ми позвънете, ако – когато – изникне нещо важно.