Линкольн Чайлд - Трескави сънища

Пендъргаст върна листа в папката.

— Както можеш да видиш, най-важната част липсва: описание на картината. Никой не знае сюжета.

Д’Агоста отпи глътка от чая, искаше му се да е Будвайзер.

— Не е нужно човек да е кой знае какъв мозъчен тръст. Рисунката е била на папагал Каролина.

— Аргументите ти, Винсънт?

— Точно затова е откраднала птиците от плантация Оукли. За да проследи… или, по-вероятно, да идентифицира … картината.

— Логиката е погрешна. Защо ще краде птиците? Разглеждането на експонатите би било напълно достатъчно.

— Не и ако си в конкуренция, тогава няма да е достатъчно – каза Д’Агоста. – Останалите също са искали картината. В една игра с високи залози ще се възползваш от всяко предимство, до което можеш да се докопаш, и ще попречиш на другите да се докопат до него. Всъщност, точно това може да ни насочи към това кой е уби… – Но тук той рязко спря, не му се искаше да споделя гласно тази нова хипотеза.

Пронизващият поглед на Пендъргаст показа, че е изразил неговото предположение.

— Тази картина може да ни даде нещо, което до този момент ни се е изплъзвало. – Тук гласът му спадна почти до шепот. – Мотив .

Стаята притихна.

Най-накрая Пендъргаст се раздвижи.

— Нека да не гадаем. – Той отвори папката отново и извади друг намачкан лист. – Открих също и това, част от рапорта във връзка с изписването на Одюбон. И отново – само фрагмент.

… беше изписан от санаториума на четиринадесетия ден от ноември 1821 г. При тръгването си той даде една картина, току-що завършена, на д-р Торгенсон, директор на „ Мъоз Сен Клер“, като благодарност за грижите по лечението му. На изписването присъстваха малка група лекари и пациенти и имаше дълги сбогувания…

Пендъргаст пусна листа обратно в папката и я затвори с жест на окончателност.

— Някаква идея къде може да е картината сега? – попита Д’Агоста.

— Лекарят, който се е пенсионирал в Порт Роял, ще е следващата ми спирка. — Той направи пауза. — Има още нещо, макар и от периферен интерес. Спомняш ли си, братът на Хелън, Джъдсън, спомена, че Хелън веднъж предприела пътуване до Ню Мадрид, Мисури?

— Да.

— В Ню Мадрид е имало много силно земетресение през 1812 г., осма степен по скалата на Рихтер – толкова силно, че създало серия от нови езера и променило течението на река Мисисипи. Почти половината от града бил разрушена. И тук има един очебиен факт.

— И той е…?

— Джон Джеймс Одюбон е бил в Ню Мадрид по време на земетресението.

Д’Агоста се облегна назад в стола си.

— Което означава?

Пендъргаст разпери ръце:

— Случайно съвпадение? Може би.

— Опитах се да науча повече за Одюбон – каза Д’Агоста, – но да ти кажа истината, никога не съм бил добър ученик. Ти какво знаеш за него?

— Доста неща. Ще ти разкажа накратко. – Пендъргаст млъкна, подреждайки мислите си. – Одюбон бил незаконният син на френски морски капитан и неговата любовница. Роден в Хаити, той бил отгледан във Франция от мащехата си и изпратен в Америка осемнайсетгодишен, за да избегне военната повинност в Наполеоновата армия. Живял близо до Филаделфия, където проявил интерес към изучаването и рисуването на птици и се оженил за местно момиче, Луси Бекуел. Те се преместили до границата с Кентъки, където той открил смесен магазин, но прекарвал повечето си време в събиране, дисектиране, препариране и монтиране на птици. Рисувал ги като хоби, но ранните му работи били толкова слаби и неуверени, а скиците му – много от които оцелели – били по-безжизнени от мъртвите птици, които рисувал.

Одюбон се оказал посредствен бизнесмен и през 1820-та година, когато магазинът му банкрутирал, той преместил семейството си в една изоставена креолска къщичка на Дофин стрийт, Ню Орлиънс, където живели в оскъдица.

— Дофин стрийт – промърмори Д’Агоста. – Значи оттам е познат на семейството ти?

— Да. Бил очарователен човек, енергичен, красив, изключителен стрелец и изкусен фехтовач. Той и прапрадядо ми Боеций се сприятелили и често ходели на лов заедно. В началото на 1821-ва Одюбон се разболял тежко – толкова тежко, че трябвало да бъде пренесен с конска каруца, в безсъзнание, до „Мьоз Сен Клер“. Там дълго се възстановявал. Както вече знаеш, по време на възстановяването си нарисувал картината, наречена „Черната рамка“, с неизвестен сюжет.

Когато се оправил, вече напълно фалирал, го осенила идеята да нарисува всички видове птици на Америка в естествена големина, и да ги събере в голям труд по естествена история. Докато Луси издържала семейството като домашна учителка, Одюбон се шляел с пушка и кутия с бои и хартия. Наел един помощник и се спуснали по течението на Мисисипи. Нарисувал стотици птици, създал великолепните им, изпълнени с живот портрети в естествената им среда – нещо, което не било правено никога преди.