Линкольн Чайлд - Трескави сънища

Пендъргаст кимна.

— Направих го, всъщност. Само че се е пенсионирал – както сигурно знаете, след „Доктори с крила“ той продължи като консултант в различни фармацевтични компании – но в момента е в отпуска в Англия и ще отсъства известно време.

Тя кимна.

— А „Доктори с крила“?

— Ходих там тази сутрин. Беше пълна лудница, всички се стягаха за Азербайджан.

Кендъл кимна.

— А, да. Земетресението. Разбрах, че имало много загинали.

— Не срещнах човек над трийсет – и никой, който дори бегло да си спомня съпругата ми.

Кендъл отново кимна.

— Това е работа за млади. И е една от причините, поради която напуснах „Доктори с крила“, за да преподавам проблеми на женското здраве. – Телефонът иззвъня, но Кендъл го игнорира. – Във всеки случай – произнесе тя рязко, – съм повече от щастлива да споделя спомените си за Хелън с вас, Алойзиъс – въпреки че ми стана любопитно защо ме търсите сега, след всичките тези години.

— Напълно разбираемо е. Истината е, че възнамерявам да напиша биография на съпругата ми. Нещо като възхвала на живота й, кратка, какъвто беше той. „Доктори с крила“ бе първата и единствена нейна работа, след като получи магистърската си степен в областта на фармацевтичната биология.

— Мислех, че е епидемиолог.

— Това беше втората й специалност. – Пендъргаст направи пауза. – Осъзнах колко малко съм познавал работата й в „Доктори с крила“ – изцяло моя грешка, и нещо, което сега се опитвам да поправя.

При тези думи твърдите линии на лицето на Кендъл омекнаха малко.

— Радвам се да чуя, че го казвате. Хелън беше забележителна жена.

— Така че бихте ли била любезна да си припомните малко за времето, през което е била в „Доктори с крила“? И моля ви – не захаросвайте нищо. Съпругата ми не беше идеална – предпочитам неукрасената истина.

Кендъл го гледа в продължение на минута. Очите й се отместиха към някакво неопределено място зад него и станаха далечни, сякаш гледаше в миналото.

— Знаете за „Доктори с крила“ – работехме по хигиенизирането, чиста вода и програми за изхранване в Третия свят. Създаване на възможност хората да се грижат по-добре за здравето си и да живеят в по-добри условия. Но когато имаше някакво бедствие – като земетресението в Азербайджан, – мобилизирахме екипи от лекари и здравни работници и ги изпращахме в засегнатите райони.

— Това поне знам.

— Хелън… – Тя се поколеба.

— Продължавайте — промърмори Пендъргаст.

— Хелън беше много ефективна от самото начало. Но често имах чувството, че обича повече приключението в това, отколкото лечението. Сякаш прекарваше месеците офисна работа единствено заради шанса да се озове в епицентъра на самото бедствие.

Пендъргаст кимна.

— Спомням си… – Тя отново спря. – Няма ли да си водите бележки?

— Имам отлична памет, госпожо Кендъл. Моля ви, продължете.

— Спомням си, когато една наша група беше наобиколена от въоръжена с мачете тълпа в Руанда. Трябва да бяха най-малко петдесет души, полупияни. Хелън внезапно изстреля два патрона с пистолета си и ги обезоръжи. Каза им да хвърлят оръжията си на земята и да изчезват. И те го направиха! – Тя поклати глава. – Разказвала ли ви го е някога?

— Не, не е.

— Знаеше как да използва онзи пистолет, определено. Научила се е да стреля в Африка, нали?

— Да.

— Това винаги ми се е струвало малко странно.

— Кое?

— Стрелбата, имам предвид. Необичайно хоби за биолог. Но пък всеки си има начин да се освобождава от стреса. А когато си на такова място, напрежението може да бъде непоносимо: смъртта, жестокостта, зверствата. – Тя поклати глава на някакъв свой спомен.

— Надявах се да видя личната й папка в „Доктори с крила“ – напразно.

— Видели сте какво е там. Както можете да предположите, не си падат много по писмената работа – камо ли да пазят документи от преди десет години. Освен това папката на Хелън би била по-тънка от повечето останали.

— Защо?

— Тя не беше на пълно работно време, разбира се.

— Не… не беше ли на щат?

— Е, „непълно работно време“ не е съвсем точно. Имам предвид, повечето пъти тя наистина прекарваше пълни четирийсет часа – или, когато беше на терен, доста повече, – но тя често напускаше офиса, всеки път за по няколко дена. Винаги съм си мислила, че има втора работа, или може би някакъв частен проект, по който работи, но вие току-що казахте, че това е била единствената й работа. – Кендъл сви рамене.

— Нямаше друга работа. – Пендъргаст замълча за момент. – Някакви други спомени от личен характер?