Линкольн Чайлд - Трескави сънища

Двамата станаха.

— Уму-нту-у-мо-уму-сума-а-афика — произнесе Пендъргаст за поздрав и стисна топлата прашна ръка на мъжа по замбийски обичай. Туземецът протегна тоягата си към Пендъргаст; на вилката й беше закрепена бележка.

— За мен? – премина агентът на английски.

— От окръжния комисар.

Пендъргаст хвърли поглед към съпругата си, после взе бележката и я разгъна.

Драги ми Пендъргаст,

Бих искал незабавно да разговарям с теб по радиостанцията. В лагера Кингазу се случи нещо неприятно – изключително неприятно.

Алистър Уокинг, окръжен комисар

Южна Луангва

ПП: Човече, прекрасно знаеш, че наредбата изисква непрекъсната радиовръзка във всеки лагер! Крайно досадно е да се налага да изпращам куриер по такъв начин.

— Нещо не ми харесва как звучи – каза Хелън, надничайки иззад рамото на съпруга си. – Какво според теб е това „неприятно нещо“?

— Може би фотограф е пострадал от любовните аванси на някой носорог.

— Не е смешно – каза Хелън, смеейки се в същото време.

— Както знаеш, точно сега е сезонът, в който се разгонват. – Пендъргаст сгъна листчето и го пъхна в горния вътрешен джоб на ризата си. – Боя се, че това на практика означава край на сафарито ни.

Той отиде до палатката, отвори една кутия и се зае да сглобява очуканите части на въздушна антена, която после занесе до близкото дърво мусаса и я привърза към един висок клон. След това се спусна от дървото, пъхна жицата в SSB радиостанцията, която беше поставил на масата, включи устройството, нагласи го на правилните честоти и изпрати сигнал. След миг се чу раздразненият глас на окръжния комисар, прегракнал и скърцащ.

— Пендъргаст? Къде си, за бога?

— В горния лагер на река Макуеле.

— По дяволите! Надявах се да си по-близо до Банта роуд. Защо, по дяволите, не държиш радиостанцията си свързана? Опитвам се да те открия от часове!

— Мога ли да попитам какво е станало?

— В лагера Кингазу. Един германски турист е бил убит от лъв.

— Що за идиот е позволил това да се случи?

— Не е точно така. Лъвът навлязъл в лагера посред бял ден, нахвърлил се върху мъжа, докато онзи се връщал от столовата към колибата си, и го отвлякъл в гората.

— И после?

— Сигурно можеш да си представиш какво е станало „после“! Съпругата на немеца изпаднала в истерия, в целия лагер настанал пълен хаос, наложило се да дойде хеликоптер и да извози по въздуха туристите. Персоналът, който останал, е изплашен до смърт. Пострадалият бил прочут фотограф в Германия – както се сещаш, адски неприятно за бизнеса!

— Проследихте ли лъва?

— Имаме следотърсачи и оръжие, но не и такъв, който ще влезе в саваната след този лъв. Нямаме човек с опит – или с достатъчно кураж. Ето защо се нуждаем от теб, Пендъргаст. Няма кой друг, налага се ти да дойдеш и да го проследиш… и… ами… да откриеш останките на горкия немец, докато още има какво да се погребе.

— Искаш да кажеш, че дори не сте открили тялото?

— Няма кой да тръгне подир това кръвожадно зверище, казах ти! Знаеш какъв е лагерът Кингазу, всичкият този бодлив гъсталак, натрупан заради набезите на слоновете. Имаме нужда от изключително опитен стрелец. И не е необходимо да ти напомням, че разрешителното ти за лов изисква ти да се оправяш с животни-човекоядци, ако се наложи.

— Ясно.

— Къде си оставил роувъра си?

— Във Фала Пане.

— Тръгвай, колкото се може по-скоро. Не се бави да свиваш палатката, грабвай оръжието си и идвай.

— Ще отнеме най-малко ден. Сигурен ли си, че няма някой по-близо, който може да помогне?

— Няма. Във всеки случай не и такъв, на когото бих се доверил.

Пендъргаст погледна към съпругата си. Тя се усмихна, намигна му и изимитира стрелба с пистолет със загорялата си ръка.

— Хубаво. Ще тръгнем веднага.

— И още нещо. – Гласът на окръжния комисар се поколеба и в радиостанцията настъпи тишина, изпълнена със съскане и пропукване.

— Какво?

— Може би не е много важно, но… Съпругата на немеца, която е била свидетелка на нападението… каза… – Поредна пауза.

— Да?

— … каза, че лъвът бил странен.

— Как така?

— Гривата му била червена.

— Искаш да кажеш – малко по-тъмна от обикновено? Не е чак толкова необичайно.

— Не по-тъмна. Гривата на този лъв била яркочервена. Почти кървавочервена.

Настъпи дълга тишина. След което окръжният комисар заговори отново:

— Но, разбира се, това не може да е онзи същият лъв. Било е преди четирийсет години в северна Ботсвана. Никога не съм чувал лъв да живее повече от двайсет и пет години. А ти?