Линкольн Чайлд - Трескави сънища

— Не.

— Абсолютно никакви подробности?

— Никакви.

— В такъв случай ви уведомявам, че според диагноза № 295.30 това по никакъв начин не може да бъде шизотипно разстройство на личността. Най-многото, което бихте могли да напишете по ос номер две, е шизофрениоформно разстройство. Истината е, докторе, че нямате никаква предистория на нейното заболяване и от това, което знаете, би могло да се заключи, че тези илюзии са съвсем отскоро – може би дори са започнали по време на презатлантическото й пътуване.

Фелдър се приведе напред. Пендъргаст му беше дал точния диагностичен код за параноидна шизофрения от DSMIV.

— Изучавали ли сте психиатрия, специален агент Пендъргаст?

Пендъргаст сви рамене.

— Всеки си има своите интереси.

Независимо от всичко Фелдър откри, че раздразнението му взема връх. Защо Пендъргаст проявяваше такъв интерес сега, при положение, че преди бе почти безразличен?

— Трябва да ви кажа – рече кисело Фелдър, – че заключенията ви са аматьорски и повърхностни.

Пендъргаст присви очи.

— Мога ли да ви попитам тогава по каква причина ме занимавате с тези въпроси за Констанс, щом вече сте й поставили правилна диагноза и сте я предали на принудително лечение?

— Е, ами… – Той забеляза как сребристите очи на Пендъргаст го гледат изпитателно.

— Сигурно е било от празно любопитство? Или… – усмихна се той. – А може би с надеждата за професионална публикация?

Фелдър се стегна.

— Естествено, стига да има нещо ново в случая, бих споделил моя опит с останалите колеги чрез публикация.

— И така ще подобрите репутацията си и може би дори – в очите на Пендъргаст сякаш проблесна злост – ще получите добре платена позиция в изследователски институт. Забелязвам, че от известно време се целите в позицията извънщатен професор в университета „Рокфелер“.

Фелдър се смая. Откъде знаеше всичко това този човек?

Сякаш в отговор на незададения въпрос, Пендъргаст свойски махна с ръка и каза:

— Позволих си да надникна в биографията ви.

Като се изчерви, чувайки собствената си фраза, Фелдър опита да се стегне.

— Какви са професионалните ми цели за вас няма значение. Истината е, обаче, че никога не съм имал пациент, чиито илюзии са толкова автентични. Тя наистина изглежда като извадена от 19-ти век. По начина, по който говори, по който се облича, върви, маниерите й, дори нейните разсъждения. Затова ви помолих да дойдете. Искам да науча повече за нея. В резултат на каква травма може да е станало всичко това? Каква е била преди? Какво е преживяла? И коя е в действителност?

Пендъргаст продължи да го гледа безмълвно.

— И друго… В архивите открих ето това. – От една папка на бюрото си той извади фотокопие на „Улично дете играе“, гравюрата от „Ню Дейли Инкуайърър“, и я подаде на Пендъргаст.

Агентът от ФБР я разгледа внимателно, после я върна.

— Приликата е наистина забележителна. Резултат на художническа фантазия, може би?

— Погледнете лицата – настоя Фелдър. – Толкова са реални, че със сигурност са взети от живота.

Пендъргаст се усмихна загадъчно, но на Фелдър му се стори, че може да види ново отношение в тези бледи очи.

— Всичко това е много интересно, докторе. – Той направи пауза. – Може би съм в състояние да ви помогна – ако вие ми помогнете.

Въпреки че не знаеше точно защо, Фелдър осъзна, че е стиснал страничните ръкохватки на стола си.

— Но как?

— Констанс е много крехка, емоционално и психически. В подходящи условия може да разцъфне. В лоши… – Пендъргаст го погледна. – Къде я държат в момента?

— В частна стая в охраняемото психиатрично отделение на „Белвю“. В ход са документите за прехвърлянето й в психиатрията към „Бедфорд Хилс“.

Пендъргаст поклати глава.

— Това е институция с максимална охрана. Човек като Констанс би увехнал на такова място, състоянието й ще се влоши.

— Не бива да се притеснявате за това да не бъде наранена от другите обитатели, тъй като персоналът…

— Не е това. Констанс е предразположена към внезапни, понякога бурни психотични сривове. Място като „Бедфорд Хилс“ само би ги насърчило.

— Тогава какво предлагате?

— За нея е подходящо място с атмосфера, подобна на онази, в която е израснала – удобна, старомодна, лишена от стрес. И освен това – безопасна. Тя трябва да бъде заобиколена с познати неща – смислени, разбира се. Книгите, по-специално, са от жизненоважно значение.

Фелдър поклати глава.

— Има само едно такова място, „Маунт Мърси“, и то е изцяло запълнено. С дълъг списък от чакащи.