Линкольн Чайлд - Трескави сънища

Д-р Фелдър обикновено не приемаше много посетители в кабинета си. Вършеше по-голямата част от работата си, така да се каже, на терен: в заключени болнични стаи и полицейски килии за задържани, в спешното отделение, а малката си частна практика осъществяваше в един кабинет за консултации на Парк Авеню. Но този прием беше различен. Фелдър бе помолил джентълмена да дойде само за едно нещо. Психиатърът беше направил проучване за мъжа – и онова, което бе научил, беше по-скоро смущаващо. Може би поканата щеше да докаже, че е грешка. Въпреки това този човек изглежда бе ключът, единственият ключ, към загадката Констанс Грийн.

На вратата се почука тихо два пъти. Фелдър погледна часовника си: десет и трийсет, точно. Никакво закъснение. Той стана и отвори вратата.

Призракът, който стоеше на прага, направи малко, за да успокои лошите предчувствия на Фелдър. Той беше висок, слаб, грижливо облечен, бледата му кожа бе в шокиращ контраст с черния костюм. Очите му бяха бледи като кожата, и като че ли наблюдаваха Фелдър със смесица от интензивна проницателност, умерено любопитство и – може би – съвсем леко забавление.

Фелдър осъзна, че гледа втренчено.

— Заповядайте, влезте – каза той бързо. – Вие сте господин Пендъргаст?

— Да.

Фелдър побутна мъжа към един от столовете за посетители и седна на мястото си зад бюрото.

— Извинявам се, но казано по-точно, д-р Пендъргаст, нали? Позволих си свободата да надникна в биографията ви.

Пендъргаст наклони глава.

— Имам два доктората, но честно казано, предпочитам титлата си на специален агент в изпълнителната съдебна власт.

— Разбирам. – Фелдър беше разпитвал достатъчно полицаи, но никога агент на ФБР, затова не бе съвсем сигурен как да започне. Директният подход изглеждаше толкова добър, колкото и всеки друг.

— Констанс Грийн е ваша повереница?

— Така е.

Фелдър се облегна назад в стола си, небрежно прехвърляйки крак връз крак. Искаше да се увери, че е създал впечатление за отпуснатост и неофициалност.

— Искаше ми се, ако можете, да ми разкажете малко повече за нея. Къде е родена, какъв е бил животът й по-рано… такива неща.

Пендъргаст продължи да го наблюдава със същото неутрално изражение. По някаква причина Фелдър започна да намира това за дразнещо.

— Вие сте назначеният от затвора психиатър по случая, нали? – попита Пендъргаст.

— Диагнозата ми е предадена на съда като част от свидетелските показания при изслушването.

— И сте препоръчали насилствено лечение.

Фелдър се усмихна виновно.

— Да. Имали сте покана за изслушването, но разбрах, че сте отказали…

— И каква точно е вашата диагноза?

— Твърде специализирана е…

— Все пак?

Фелдър се поколеба за секунда.

— Добре тогава, щом настоявате. По ос номер едно [35] За психиатрична оценка на пациентите в САЩ се използва наръчникът DSM IV, който оценява всяко заболяване по четири критерия, наречени оси. – Б.пр. – параноидна шизофрения, непрекъсната, с възможно утежняващо шизотипно разстройство на личността по ос номер две, заедно със съпътстваща псифория и симптоми на дисоциативна фуга.

Пендъргаст кимна замислено.

— И въз основа на какво стигате до тези заключения?

— Чисто и просто въз основа на заблуждението, че тя е Констанс Грийн, някакво момиче, родено преди повече от век и половина.

— Нека ви попитам нещо, докторе. В контекста на нейното, хм, „заблуждение“, забелязали ли сте някакво прекъсване или несъстоятелност?

Фелдър смръщи чело.

— Не ви разбирам.

— Може ли да се каже, че нейните илюзии са вътрешно непротиворечиви?

— Като изключим схващането, че детето й е олицетворение на злото, разбира се, илюзиите й са забележително непротиворечиви. Това е едно от нещата, които ме интригуват.

— Какво точно ви каза тя?

— Че семейството й дошло да живее на Уотър стрийт от ферма в северната част на щата Ню Йорк, където е родена в началото на седемдесетте години на 19-ти век, че родителите й починали от туберкулоза, и че сестра й била убита от някакъв сериен убиец. Че тя, като сираче, била осиновена от тогавашен обитател на Ривърсайд Драйв № 891, за когото нямаме никакви сведения. И че в крайна сметка вие сте наследили тази къща, а с нея – и отговорността за самата Констанс. – Фелдър се поколеба.

Колебанието му сякаш се предаде и на Пендъргаст.

— Какво още каза за мен?

— Че вашето попечителство над нея се дължи на вина.

Настъпи мълчание.

— Кажете ми, д-р Фелдър – запита най-сетне Пендъргаст, – каза ли ви Констанс нещо за живота си между този по-ранен период и неотдавнашното й пътешествие с кораба?