Линкольн Чайлд - Трескави сънища

Пендъргаст се приближи и я инспектира.

— Хубаво. Кажете на Лари, че това е задето ми хвърли полицейската значка в блатото. – Още един изстрел, който проби извънбордовия двигател; обшивката излетя. – А това е задето е такъв долен тип. – Втори изстрел уцели трегера, вдигайки гейзер. Кърмата се напълни с вода, носът се вдигна нагоре, двигателят потъна.

— Исусе Христе! Този е луд!

— Наистина. – Пендъргаст тръгна по дока и се прицели в следващата лодка. – Това пък е задето ни изпратихте в погрешна посока. – Бум!

Още една нехайна стъпка.

— Това е за двата юмрука в слънчевия сплит.

Бум!

— Това е задето се изхрачихте върху мен.

Бум! Бум! Потънаха още две лодки.

Пендъргаст извади пистолета си и го подаде на Хейуърд.

— Дръж ги под око, докато презаредя.

Той извади шепа патрони от джоба си и ги натъпка в пълнителя.

— А това е най-специалният подарък – заради това, че уважаваната ми колежка бе унизена и съблечена пред похотливите ви погледи. Както казах преди, не това е начинът да се държите с една лейди. – Докато вървеше по кея, той стреляше в дъното на всяка от останалите лодки, една след друга, спирайки колкото да презареди. Тълпата гледаше шокирана, в пълна тишина.

Пендъргаст спря пред групата потни, треперещи, подпийнали мъже.

— Има ли още някой в бара?

Никой не отговори.

— Не може да правите това – обади се един с дрезгав глас. – Не е законно.

— Може би някой трябва да се обади на ФБР – подхвърли Пендъргаст. Той се отправи към вратата на „Тайни’с“, отвори я и надникна вътре. – Мадам? – каза той. – Ако обичате, излезте.

Една объркана жена с обезцветена руса коса и огромни, лакирани в червено нокти, изхвърча отвътре и хукна към паркинга.

— Изгубихте си тока! – извика Пендъргаст след нея, но тя продължи, накуцвайки като сакат кон.

Пендъргаст изчезна в бара. Хейуърд, с пистолет в ръката, го чуваше да отваря и затваря врати и да вика. Накрая се показа.

— Няма никой. – Заобиколи, мина отпред и изгледа тълпата. – Моля всички да се изтеглят на паркинга и да се прикрият зад онези паркирани коли.

Никой не помръдна.

Буум! Пендъргаст стреля над главите им и те припряно се юрнаха към мръсния паркинг. Пендъргаст отиде зад сградата и се прицели в голямата цистерна с пропан, сгушена до магазина за стръв. Той се обърна към Хейуърд.

— Капитане, може би ще ни е необходима проникващата мощ на този четирийсет и петкалибров патрон, така че нека стреляме едновременно на три.

Хейуърд зае позиция. Току-виж съм свикнала с „методите“ на Пендъргаст , помисли си тя, целейки се в голямата бяла цистерна.

— Едно…

— По дяволите, не! – чу се един глас.

— Две…

— Три!

Стреляха едновременно, оръжията отскочиха силно. В същия миг страхотна експлозия разцепи пространството и те бяха връхлетени от мощна вълна горещина и свръхналягане. Цялата постройка изчезна, погълната от едно огнено кълбо. От него се извиха шлейфове пушек, разлетяха се останки и заваляха около тях като димящ дъжд – гърчещи се гъсеници, буболечки, горящи личинки, парчета дърво, влакна за въдици, жици, строшени въдичарски пръти, счупени бутилки, свински крачета, туршия, резенчета лимон, подложки за чаши и експлодирали бирени кутийки.

Огненото кълбо се издигна в миниатюрен облак във формата на гъба, докато останките продължаваха да се сипят. Постепенно, когато пушекът се вдигна, горящият остатък от бара се показа пред погледите им. Всъщност не беше останало нищо.

Пендъргаст преметна пушката през рамото си и тръгна по кея към Хейуърд.

— Капитане, да тръгваме ли? Мисля, че е време да посетим Винсънт. С полицейска охрана или не, ще се чувствам по-добре, след като го преместим другаде – може би на някое потайно място, недалеч от Ню Йорк сити, където няма да отделяме очи от него и лично ще се погрижим да се оправи.

— Амин, дай боже. – Хейуърд си помисли с плахо облекчение, колко ще е хубаво занапред да не работи с Пендъргаст. Тази наслада й беше дошла една идея в повече.

Ню Йорк сити

Д-р Джон Фелдър седеше в кабинета си за консултации в сградата на Нюйоркския департамент по здравеопазване, в долен Манхатън. Кабинетът бе на седмия етаж, където се намираше отдел „Ментална хигиена“. Фелдър огледа малкото подредено пространство, мислено уверявайки се, че всичко е в ред: медицинските справочници по книжните лавици, подредени и потънали в прах, безличните картини върху стената, всички на едно ниво, столовете пред бюрото му – под един и същ ъгъл, повърхността на самото бюро – освободена от всичко ненужно.