Линкольн Чайлд: Хладнокръвно отмъщение

Празна.

Подпря се на перваза и се прехвърли вътре, като мислеше трескаво. Както предполагаше, Пендъргаст бе избегнал очевидното. Не бе заел стратегическата височина. Но тогава къде се беше дянал? Той пусна една ругатня; с Пендъргаст човек трябваше да очаква единствено неочакваното.

Нахлуха нови талази гъста мъгла и Естерхази се възползва от възможността да проучи района около хижата, търсейки следи от Пендъргаст. Откри ги трудно. Те бързо изчезваха в силния дъжд. Продължавайки да се спуска по срещуположната страна на хълма към блатистата местност долу, можеше да зърне ширналата се земя през пролуките в мъглата. Нямаше изход – отвъд лежаха единствено блатата Иниш. Така че Пендъргаст трябва да се беше прикрил някъде по края на блатото. Усети, че го обзема лека паника. Огледа местността през разкъсаните парцали на мъглата; сигурно не се беше скрил в тръстиките или котешките опашки. Но имаше един провлак суша, който продължаваше навътре в блатата; той извади малкия си телескоп и забеляза разпръснатите ледникови камъни, предоставящи достатъчна възможност на човек да се скрие. И, боже мили, той беше точно там: зад една от скалите нещо се белееше.

Точно така: агентът бе заел единственото възможно прикритие тук и чакаше в засада Естерхази да мине, след като е тръгнал по следите му по брега на блатото.

За пореден път: неочевидното нещо. И Естерхази видя точно начина, по който да му попречи.

Благословената мъгла се върна; той тръгна надолу по хълма и скоро се озова отново сред коварните мочурища, следвайки двойната диря – на Пендъргаст и на елена. Стъпваше предпазливо от едно хълмче суша на друго върху подвижните пластове вода и тиня. Откри по-твърда почва, изостави следата и се насочи към място, откъдето щеше да има неограничена възможност за стрелба право към скалите, зад които се криеше Пендъргаст. Зае позиция, наведе се зад една купчина пръст, обрасла с трева и изчака да се появи пролука в мъглата, така че да стреля.

Мина една минута; сред сивите талази просветля. Можеше да види малкото бяло парче откъм скривалището на агента; сигурно беше част от ризата му и се виждаше достатъчно от нея, за да приеме куршум. Той вдигна пушката…

— Изправи се колкото е възможно по-бавно! – долетя безтелесният глас иззад него, едва ли не от самата вода на блатото.

Естерхази замръзна при звука на гласа.

— Докато се изправяш, дръж пушката в лявата си ръка далече от тялото.

Естерхази установи, че не е в състояние да помръдне. Как беше възможно?

С-с-с-с! Куршумът изсъска и се заби в земята между краката му, разпръсквайки камъчета и пръст.

— Няма да моля втори път.

Вдигайки пушката с лявата си ръка, Естерхази се изправи.

— Пусни пушката и се обърни.

Той остави оръжието да падне, после се завъртя. Беше Пендъргаст, на двайсетина метра, с пистолет в ръката, надигаше се от тръстиките, явно нагазил във водата – но Естерхази сега можеше да види, че там имаше малка извита пътека от натрупани камъни във водната повърхност, заобиколена от двете страни с тресавище.

— Имам само един въпрос – каза Пендъргаст; гласът му беше слаб на стенещия вятър. – Как можа да убиеш собствената си сестра?

Естерхази го гледаше втренчено.

— Искам отговор.

Естерхази не можеше се застави да говори. Още когато погледна лицето на Пендъргаст, вече знаеше, че е мъртъв. Усети неописуемия студен страх от смъртта да пада върху него и да го обгръща като мокър плащ, примесен с ужас, съжаление и облекчение. Не можеше да направи нищо. Но поне нямаше да достави на Пендъргаст удоволствие да го види да свършва недостойно. Смъртта му нямаше да сложи край на търсенията на Пендъргаст.

— Просто приключвай с това – каза той.

— Значи без обяснения, така ли? – попита Пендъргаст. – Без сълзливи оправдания, без унизителни молби за разбиране? Колко разочароващо. – Пръстът му се стегна върху спусъка. Естерхази затвори очи.

И точно тогава то се случи: внезапен, съкрушителен звук от сблъсък. Последва експлозия от червеникава козина, проблясването на рога – и самецът се втурна през тръстиките, единият му рог удари Пендъргаст, закачи оръжието му и го запрати във водата. Когато еленът се отдалечи, Пендъргаст се олюля и започна да удря наоколо с ръце в опит да запази равновесие – тогава Естерхази осъзна, че е бил хвърлен в една от засмукващите локви на тресавището, покрита с малко количество вода на повърхността.

Като вдигна пушката си от земята, Естерхази се прицели и стреля. Куршумът улучи агента в гърдите, събаряйки го назад във водата. Естерхази се прицели пак, подготви се отново да стреля, но спря. Един втори изстрел, втори куршум нямаше как да бъде обяснен – ако намереха тялото, разбира се.