Линкольн Чайлд: Хладнокръвно отмъщение

Постепенно навлязоха в обсег за стрелба: двеста и петдесет метра. Но еленът пак спря, обърка се настрани, подуши въздуха. С едва доловим жест Пендъргаст направи знак за спиране и внимателно се отпусна в легнала позиция. Като изтегли своята Н&Н.300 напред, той нагласи визьора към окото си и внимателно насочи пушката. Естерхази остана на десетина метра отзад, приведен и неподвижен като скала.

Пендъргаст присви око, прицели се точно в предната плешка на животното, пое си дъх и започна да натиска спусъка.

В този миг усети студеното докосване на стомана отзад в тила си.

— Съжалявам, приятелю – каза Естерхази. – Смъкни пушката с една ръка и я остави долу. Бавно и спокойно.

Пендъргаст остави пушката.

— А сега се изправи. Бавно.

Пендъргаст се подчини.

Естерхази отстъпи, държейки агента от ФБР на мушка. Той внезапно се разсмя, острият звук се разнесе над тресавището. С ъгъла на окото си Пендъргаст видя как еленът се сепва и хуква, изгубвайки се в мъглите.

— Надявах се да не се стигне дотук – каза Естерхази.

— След повече от десет години ти така и не загърби онази кървава трагедия.

Пендъргаст не каза нищо.

— Сигурно се питаш за какво е всичко това.

— Всъщност, не – отговори Пендъргаст с равен глас.

— Аз съм човекът, когото търсеше; непознатият мъж от „Проект Авес“. Онзи, чието име Чарлз Слейд отказа да ти каже.

Никаква реакция.

— Бих ти обяснил всичко, но каква полза? Съжалявам, че го правя. Сам разбираш – нищо лично.

Все още никаква реакция.

— Кажи си молитвата, братко.

Естерхази вдигна пушката, прицели се и натисна спусъка.

Във влажния въздух се разнесе немощно изщракване.

— Исусе! – процеди Естерхази през стиснати зъби, като издърпа затвора, изхвърли негодния патрон и зареди нов на негово място.

Щрак.

За секунда Пендъргаст скочи на крака, грабна пушката си и я насочи към Естерхази.

— Твоята не особено умна стратегия се провали. Очаквах я, след като в нескопосаното си писмо ме питаше какво огнестрелно оръжие ще нося със себе си. Боя се, че амунициите в пушката ти са негодни. Ето как се връщаме пак там, откъдето тръгнахме: от халосните патрони, които сложи в пушката на Хелън, до тези в твоята.

Естерхази трескаво продължаваше да дърпа затвора, изхвърляйки като обезумял негодните патрони с една ръка, докато ровеше с другата в чантата си и загребваше нови.

— Спри или ще те убия – каза Пендъргаст.

Игнорирайки го, Естерхази хвърли последния патрон и зареди нов, после удари затвора и го върна на мястото му.

— Много добре. Този е за Хелън. – Пендъргаст дръпна спусъка.

Чу се глухо изщракване.

Мигновено осъзнавайки ситуацията, Пендъргаст се хвърли назад, търсейки прикритие зад една гола скала, когато Естерхази стреля. Куршумът рикошира в скалата, като се сплеска и разпръсна отломки. Пендъргаст се претърколи по-нататък, изостави пушката си и извади Колт.32, който беше взел за резерва. Лежейки по гръб, той се надигна, прицели се и стреля, но Естерхази се бе прикрил от другата страна на малкото възвишение и отговори с куршум, който изплющя точно пред Пендъргаст.

Сега и двамата бяха зад прикрития, от двете страни на хълма. Смехът на Естерхази още веднъж се разнесе над околността:

— Изглежда твоята не-чак-толкова-умна-стратегия също пропадна. Мислиш ли, че бих ти позволил да излезеш с действаща пушка? Съжалявам, старче, но извадих ударника.

Пендъргаст лежеше на една страна, прегърнал скалата, и дишаше на пресекулки. Положението беше безизходно – намираха се от двете страни на малък хълм. Което означаваше, че който стигне пръв до върха…

Като скочи на крака, Пендъргаст се заизкачва като паяк по билото. Стигна горе в мига, в който и Естерхази, и двамата мъже се вкопчиха в яростна прегръдка, хващайки се за най-високия камък, преди да се изтърколят надолу по скалата, преплели тела. Като отблъсна назад Естерхази, Пендъргаст размаха Колта си, но Естерхази го удари с дулото на пушката си и двете оръжия се блъснаха подобно шпаги и изгърмяха едновременно. Пендъргаст хвана дулото на пушката на Естерхази с една ръка и двамата се сборичкаха за него, като при това агентът изпусна пистолета си.

Схватката продължи, четири ръце върху пушката, извиваха се и се мятаха, като всеки се опитваше да се отърве от другия. Пендъргаст се наведе напред и впи зъби в ръката на Естерхази, който с рев заби глава в корема му, отблъсна го назад и го изрита свирело. От удара двамата паднаха върху нацепените от студа скали, раздирайки камуфлажните си дрехи.