Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Д’Агоста погледна отново към началника си.

— Да, сър, зная, че е главоболна работа, обаче бих искал още една седмица по него.

Сингълтън го зяпна с любопитство.

— Това пренасочване не е плясване през ръцете, ако това си мислиш. Давам ти хубав, разрешим, шумен случай, който ще подпомогне кариерата ти.

— Не, капитане, не ми е минавало това през ум. Чух за убийството на бегачката – зная, че ще бъде страхотен случай.

— Тогава защо искаш да продължиш по убийството на Марсала?

Вчера Д’Агоста беше готов и нетърпелив да го прехвърли на някой нещастен мухльо.

— Не съм сигурен, шефе – отговори той бавно. – Мразя да оставям случай недовършен. А понякога човек има предчувствие, някакво шесто чувство ти казва, че ще има пробив. Сигурен съм, капитане, че сам добре познавате това чувство.

Шестото чувство, осъзна Д’Агоста, си имаше име и то беше Пендъргаст.

Сингълтън отново го изгледа, този път по-дълго и преценяващо. След това на лицето му се появи намек за усмивка и той кимна.

— Да, наистина го познавам – потвърди той. – И наистина вярвам в предчувствията. Добре, Вини, можеш да останеш по този случай. Ще възложа убийството на бегачката на Клейтън.

Д’Агоста преглътна малко трудно.

— Благодаря, шефе.

— Късмет и ме дръж в течение. – След като му кимна още веднъж, Сингълтън се обърна и го остави.

Когато Пендъргаст влезе в разхвърляния кабинет в музея, доктор Финистър Пейдън бързо го отведе при стола, предназначен за посетители.

— Ах, агент Пендъргаст, моля седнете. – Неувереният тон от телефонното му съобщение преди два дни беше изчезнал. Днес човекът беше усмихнат до уши. Изглеждаше доволен от себе си.

Пендъргаст наклони глава.

— Доктор Пейдън, разбрах, че имате нова информация за мен.

— Да, да, наистина имам. – Минералогът потърка пълните си ръце. – Господин Пендъргаст, трябва да призная – нали това ще си остане между нас? – че чувствам леко, съвсем леко разочарование. – Той отключи едно чекмедже, извади мека кърпа, разви я, за да открие камъка, и накрая го докосна гальовно за миг. – Красота. Каква съвършена красота. – После се съвзе и подаде тюркоаза на Пендъргаст. – Във всеки случай, след като не можах веднага да разпозная камъка и не беше включен в обичайните бази данни, се заех да изследвам химическия му подпис, рефракционния индекс и други подобни източници на информация. Фактически аз... ъъъ... откровено казано, не можах да видя гората от дърветата.

— Доктор Пейдън, не съм сигурен дали ви разбирам напълно.

— Ами трябваше да се съсредоточа върху външния вид на камъка, а не върху химическите му показатели. Казах ви още в началото, че вашият образец има най-необичайния цвят, че паяжината на матрицата му е най-ценната от всички. Може би помните, също така ви казах, че това индиговосиньо се намира само в три щата. Това е така, но има едно изключение.

Той протегна ръка към цветния лазерен принтер, извади листа хартия от тавата и го подаде на Пендъргаст.

Агентът набързо го огледа. На него, изглежда, беше изобразен предмет от бижутерски каталог или от аукционен списък. Имаше няколко описателни изречения заедно със снимка на скъпоценен камък. Макар да беше значително по-малък от екземпляра, намерен в стомаха на Олбън, по всички други характеристики изглеждаше като него.

— Единственият американски лазурен тюркоаз, намерен извън границите на тези три щата – обяви Пейдън почтително. – И единственият лазурен тюркоаз със златиста матрица с формата на паяжина, на който съм попадал.

— Къде е намерен?

— В една затънтена мина в Калифорния, известна като „Златният паяк“. Това е много стар рудник, изчерпан преди повече от столетие, и не се среща в известните книги и каталози. Въпреки това камъкът е толкова необикновен, че трябваше да го разпозная. Обаче нали разбирате, кариерата беше малка, с много малко производство на висококачествени тюркоази – предполага се не повече от осемнайсет-двайсет килограма годишно. Тази отдалеченост и местоположението й в Калифорния ми подложиха крак.

— Къде в Калифорния? – попита Пендъргаст, а гласът му беше дори още по-тих.

— На брега на езерото Солтън на северозапад от пустинния резерват „Анса Борего“ и южно от националния парк „Джошуа Трий“. От минералогична гледна точка много необичайно местоположение, защото единствената...

До този момент Пендъргаст беше седял неподвижно на стола, обаче сега, напълно неочаквано, с рязко движение се изправи и изхвръкна от офиса. Черното сако плющеше на гърба му, в едната си ръка стискаше разпечатката, а от устата му се чу накратко измърморена благодарност, която се понесе обратно към смаяния куратор.