Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

— Костен библиотекар – много подходящо описание. И на колко горе-долу гостуващи учени помагате месечно?

— Различно. Може би между шест и десет.

— По какви причини е различно?

— От това колко сложни или обширни са изискванията на човека. Ако имате гостуващ учен с много богат списък с цели, може да се наложи да работите само с него в течение на седмици. А може да ви се падне клиент, който иска да види тук бедрена кост, там череп.

— Какви квалификации изисквате от тези гостуващи учени?

Сандовал сви рамене.

— Трябва да са свързани с някоя институция и да имат състоятелен научноизследователски план.

— Без определени удостоверения?

— Нищо определено. Писмо за представяне и официална молба на бланка от съответния университет, доказателства за принадлежност към университет или медицинско училище.

Без някаква особена нужда Пендъргаст оправи маншетите на ризата си.

— Разбрах, че преди два месеца, макар и да не го е правил редовно, Марсала е работил с един гостуващ учен.

Сандовал кимна.

— И е споменавал пред вас, че проектът е особено интересен за него?

— Ами да.

— И какво ви каза?

— Един вид намекна, че ученият може да му помогне по някакъв начин.

— И Марсала е работил само с този учен?

— Да.

— По какъв начин работата на външен учен може да е от полза за господин Марсала, който е бил много умел в сглобяването на кости, обаче основното му задължение е да контролира варелите за накисване и кожоядните бръмбари?

— Не знам. Може би е планирал да предложи на Вик съавторство в статията, която щеше да публикува?

— Защо?

— Заради неговата помощ. Да си костен библиотекар не значи, че всичко е подредено веднъж завинаги. Понякога получаваш необичайни поръчки, които не са толкова характерни, че да са недвусмислени. Затова трябва да използваш своите собствени специализирани познания.

Д’Агоста слушаше този разговор с все по-нарастващо неразбиране. Беше очаквал, че Пендъргаст ще се зарови в криминологичната страна на случая. Но както обикновено, агентът на ФБР изглежда бе поел по допирателна, която на пръв поглед нямаше нищо общо със случая.

— Господин Сандовал, знаете ли какви конкретни образци е поискал да проучи този учен, преди да си тръгне?

— Не.

— А може ли да научите за нас?

— Разбира се.

— Чудесно – Пендъргаст махна към вратата. – Щом е така, след вас, господин Сандовал!

Те излязоха от склада и през лабиринт от коридори стигнаха да компютърен терминал в помещение, което приличаше на главната лаборатория: място, пълно с маси и работни станции. Няколко почти сглобени скелета лежаха върху табли от зелен шаяк.

Д’Агоста и Пендъргаст се надвесиха над Сандовал, докато техникът, настанен зад един от компютрите, влезе в остеологическите и антропологическите бази данни на музея. В лабораторията настъпи тишина. Чуваше се само потракването на клавиатурата, докато Сандовал пишеше. После се чу шепотът на принтер и Сандовал извади лист хартия от него.

— Излиза, че Марсала е проверил само един образец за учения – обясни той. – Ето списъка.

Д’Агоста се приведе и зачете на глас данните за достъпа.

— Данни от най-скорошния достъп: двайсети април. Хотентот, мъж, приблизителна възраст трийсет и пет години. Колонията Кейп [8] Колонията носи името на Нос Добра надежда - Cape Colony - Б. пр. , някога Източен Грику— аланд. Състояние: отлично. Няма следи от обезобразяване. Причина за смъртта: дизентерия по време на Войната на седмата граница [9] Войната се води през 1846 и е част от т.нар. Войни с кхоса от 1779 до 1878 г. в днешна Южна Африка. - Б. пр. . Дата: 1889 г. Набавен от Н. Хъчинс. Аr: С-31234-rn.

— Разбира се, това е оригиналният запис. Днес хотентот се смята за пренебрежително наименование. Точното наименование е кхоикхои.

— Този запис показва, че трупът е бил изпратен в музея през 1889 г. – каза Пендъргаст. – Обаче, ако не ме лъже паметта, Войната на седмата граница свършва някъде към края на 40-те години на XIX век.

Сандовал похъмка известно време.

— Вероятно са извадили вътрешностите на трупа, преди да го изпратят в музея.

В лабораторията отново стана тихо.

— Преди години това е било обичайна практика – обясни Сандовал. – Разкопавали са гробове, за да намерят търсения образец. Разбира се, това вече не се прави.

Пендъргаст посочи каталожния номер.

— Можем ли да видим образеца, моля?

Сандовал се смръщи.

— Защо?

— Направете ми това удоволствие.