Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Пендъргаст приседна по-напред на стола си.

— Винсънт, знаеш, че имам син – Олбън. Той беше социопат. За последен път го видях преди година и половина, когато изчезна в бразилската джунгла, след като беше извършил хотелските убийства тук, в Ню Йорк.

— Не съм чувал това.

— Оттогава не се беше показвал... докато преди четири нощи трупът му не бе оставен пред входната ми врата. Как е било извършено и от кого – нямам и най-малка представа. Случаят се разследва от лейтенант Англър и се боя, че не се справя със задачата.

— Познавам го добре. Той е дяволски добър детектив.

— Не се съмнявам, че е способен, затова накарах един сътрудник с отлични компютърни умения да изтрие от файловете на Нюйоркската полиция всички доказателства, свързани с ДНК на Хотелския убиец. Може би си спомняш, че веднъж докладва, че Олбън и Хотелския убиец са едно и също лице. За мой късмет този твой доклад така и не получи нужното внимание. Но както и да е, не можех да си позволя Англър да пусне ДНК на сина ми в базата данни и да се окаже с попадение.

— Мили боже, не искам да чувам нищо повече.

— Във всеки случай Англър е изправен срещу най-необикновения убиец и няма да успее да го открие. Но това е моя грижа – не твоя. И ме подсеща защо съм тук. Когато разговаряхме последния път, ти каза, че имаш случай, за който искаш да чуеш моя съвет.

— Точно така, но ти сигурно имаш по-важна работа.

— Ще се зарадвам на малко разнообразие.

Д’Агоста се вгледа в агента на ФБР. Беше мършав както обикновено, но напълно спокоен. Очите му, подобни на ледени кубчета, отвърнаха с хлад на неговото вторачване. Пендъргаст беше най-странният човек, когото бе срещал, и само един господ знаеше какво става у него под повърхността.

— Добре. Това е прекрасно. Обаче те предупреждавам, че случаят е тъп. – Д’Агоста изброи подробностите около убийството: откриването на трупа; детайлите за местопрестъплението; многото криминологични доказателства, от които нито едно подходящо; докладите на пазачите; показанията на кураторите и асистентите от Остеологическия отдел. Пендъргаст попи всичко това, без да помръдне. Изключение бяха сребристите му очи, които от време на време премигваха. В този момент върху кабината падна сянка и погледът на Пендъргаст се измести.

Д’Агоста погледна през рамо, следвайки посоката му, и видя високата набита фигура на Морис Фрисби, началник на отдела. Когато Д’Агоста го разпита за пръв път, се изненада, че не вижда пред себе си прегърбения късоглед куратор, както беше очаквал, а силен човек, който всяваше страх у служителите. Сам Д’Агоста се почувства малко заплашен. Мъжът носеше скъп раиран костюм и червена вратовръзка и говореше с чист нюйоркски акцент на човек от висшето общество. С ръста си над метър и осемдесет той доминираше в тясното пространство. Местеше поглед от Д’Агоста до Пендъргаст и обратно, като през цялото време излъчваше раздразнение от продължаващото присъствие на полицията.

— Все още сте тук – каза той. Беше по-скоро твърдение, отколкото въпрос.

— Случаят не е разрешен – отговори Д’Агоста.

— Нито има вероятност да бъде. Това е случайно убийство, извършено от някой външен човек. Марсала се е озовал на неподходящото място в неподходящото време. Убийството няма нищо общо с Остеологическия отдел. Разбрах, че сте разпитвали моите служители неколкократно, а те всички имат много работа, важни задачи ги чакат. Мога ли да очаквам, че скоро ще приключите разследването си и ще оставите моите служители спокойно да си гледат работата?

— Лейтенант, кой е този човек? – попита Пендъргаст благо.

— Аз съм доктор Морис Фрисби – хладно отговори мъжът, обръщайки се към него. Докторът имаше тъмносини очи с големи еклери, които се съсредоточаваха върху човека като прожектори. – Аз съм ръководител на секцията по антропология.

— А, да. Повишен, ако не бъркам, след доста тайнственото изчезване на Хюго Мензес?

— А вие кой сте? Друго ченге в цивилни одежди?

С мудно движение Пендъргаст бръкна в джоба си, извади значката и я размаха пред Фрисби отдалече.

Той се вторачи.

— И как така федералните имат юрисдикция?

— Тук съм от празно любопитство – нехайно отговори агентът.

— Нещо като отпуска по никое време, а? За вас е чудесно, така че може би ще кажете на лейтенанта да си събира нещата и да престане да прекъсва работата на отдела ми и да пилее парите на данъкоплатците, да не говорим, че заема място за работа.

Пендъргаст се усмихна.