Линкольн Чайлд - Аленият бряг

— Да си поръчаме ли нещо за ядене? – попита Лейк. – Тук специалитетът е пържени миди.

Пендъргаст стрелна още един поглед към написаното с тебешир на черната лъска меню.

— Може би по-късно.

— За мен халба от местната бира.

Келнерката си тръгна и Лейк намигна на Пендъргаст.

— Много симпатично девойче. Нова е тук.

Забеляза, че агентът проявява малък, ако не и никакъв интерес към това и едва ли го беше чул.

Лейк се изкашля, за да прочисти гърлото си.

— Чух, че сте се оставили да бъдете арестуван. Целият град говори. Вдигнали сте голям шум.

— Наистина?

— Предполагам, че сте имали причина.

— Естествено.

Младата келнерка се върна с напитките им и подреди всичко поръчано пред Пендъргаст: чаша, лъжица, но не с дупка, чинийка с бучки захар, малка гарафа с вода и абсента във висока чаша.

— Надявам се, че всичко е наред – каза тя.

— Да, личи си, че сте положили усилия. Благодаря – отговори Пендъргаст.

— Все едно ще провеждате експеримент по химия – подхвърли Лейк, докато Пендъргаст внимателно подреждаше нещата.

— Химията наистина е замесена отговори – агентът, сложи бучка захар в лъжичката, протегна я над чашата с абсента и внимателно започна да капе вода върху нея.

Лейк гледаше как зелената течност побелява. Миризмата на анасон прекоси малката маса и той потрепери.

— В абсента има растителни масла, които се разтварят в алкохол, но във водата го правят трудно – обясни Пендъргаст. – Те излизат от разтвора, когато добавиш водата, и затова се получава побеляването, или както му викат французите louche.

— Бих го опитал, ако не мразех женското биле. Пелинът не причинява ли мозъчни увреждания?

— Самият живот е причина за мозъчни увреждания.

Лейк се засмя и вдигна халбата си.

— В такъв случай да пием за Ексмут и тайната на зазидания скелет.

Те чукнаха чашите си. Пендъргаст отпи глътчица от своята и я остави на масата.

— Забелязах известно равнодушие у вас – каза той.

— Какво искате да кажете?

— Ами изгубихте ценна винена колекция. Обикновено обирите карат хората да се чувстват несигурни, осквернени. Вие обаче изглеждате в добро състояние на духа.

— Защо не, след като вие се заехте със случая? – Лейк отпи от бирата. Предполагам, че не приемам живота твърде сериозно. Научих се да го правя, докато растях.

— Къде сте израснали?

— В Преден пост, Минесота. Какво именце, а? Само на трийсет и шест километра от Международни водопади [10] International Fdlls е столицата на окръг Коочичинг Минесота. – Б.пр. . Население сто и двайсет души. Зимите бяха съвсем кафкиански. За да се справи човек, или пиеше, или полудяваше, или се научаваше да приема живота такъв, какъвто е. – Лейк се изкиска. – Повечето от нас избраха последната възможност. – Той отпи още една глътка бира. – Съвсем наблизо имаше кариера. Така започнах да работя с камък. Между ноември и април имах достатъчно време на разположение.

— После?

— Ето ме – момче от Средния запад, отишло в Ню Йорк, за да успее в света на изкуството. Беше в началото на 80-те и работите ми някак си привлякоха внимание. Забравеното старо е нашето ново това беше идеята. Лудница беше. Когато започнах да преуспявам, всичко това ме опияняваше: парите, славата, купоните, целият ужасен, претенциозен и неприятен свят на галериите в центъра на града. Той поклати глава. Като мнозина други стигнах до кокаина. Накрая обаче се събудих. Осъзнах, че ако не направя нещо, за да изляза от тази окръжаваща среда, напълно те изгубя музата си.

— Как избрахте това място?

Ами срещнах прекрасно момиче, което също се беше поболяло от Ню Йорк. Като дете идвала да летува в Нюбърипорт. Купихме фара, реставрирахме го, останалото е история. Добре живяхме с Елиз. Боже, колко я обичах. Всеки ден ми липсва.

— Как умря?

Лейк беше леко объркан от прямия въпрос и от използваната дума умря – докато всички използват евфемизми като „почина“ и „отиде си“.

— Рак на панкреаса. Три месеца след диагнозата си отиде.

— Тук никога ли не ви е доскучавало?

— Ако наистина искаш да бъдеш художник, трябва да работиш на някое тихо място. Да се оттеглиш от света, от глупостите, кураторите, критиците, насоките. А и по съвсем практически причини имах нужда от пространство. Правя големи скулптури. Споменах ви и за прекрасния източник на розов гранит малко по-нагоре по крайбрежието. Мога да отида в кариерата и да избера камъка, след това го отрязват по поръчка и ми го доставят. Сладка работа.