Клър Макинтош: Виждам те

– Може и така да е. Определено допринесе много за екипа. Така, какво пиете? – Главният инспектор отиде до бара и се върна с поднос с питиета и още един пакет фъстъци. Не беше взел нищо за себе си и Кели осъзна, че може да изпусне своя шанс, ако не го попита сега.

– Сър? Трябва ли да се връщам в БТП? – Докато изричаше въпроса, осъзна колко много се страхува от отговора. Харесваше ѝ да е отново част от екип без постоянните клюки и съмнения, които я преследваха през цялото време в собствената ѝ служба.

– Казах три месеца, нали така?

– Да, но си помислих, че след като Мелиса е мъртва, а сайтът е блокиран... – Кели знаеше, че има още работа за вършене – че убиецът на Лора Кийн все още беше на свобода и онзи, който беше влизал в къщата на Кати Танинг, не беше заловен, – но в крайна сметка единственото, за което можеше да мисли, беше конското в офиса на Багера. Дали нямаше да се възползва от това, за да прекрати командировката ѝ?

– Три месеца – бързо отвърна главният инспектор. – Проведи разпита на Нийл Уест, след което ела да поговорим на спокойствие за кариерата ти. Може би е време за ново начало в нова служба, а? – Багера ѝ намигна и се ръкува с Ник, преди да си тръгне.

Очите на Кели се напълниха със сълзи от облекчение. Тя премига и отново взе телефона, за да се разсея с него. Прегледа фейсбука си, изпълнен със снимки на украсени елхи и малки снежни човеци, направени от жалките остатъци сняг, който заваля снощи. Един ъпдейт на статуса на Лекси привлече вниманието ѝ.

С малко повече бръчки – пишеше тя, – но все същата стара дърамска банда!

Лекси беше постнала две снимки една до друга и те бяха довели до порой от весели коментари от страна на приятелите и семействата на отбелязаните в тях. На двете изображения Лекси имаше най-голямата усмивка в групата и Кели също се усмихна.

Чудесни снимки – написа тя. – Не сте мръднали въобще.

Мат шофира внимателно, взима всеки завой бавно и преодолява легналите полицаи така, сякаш съм си счупила някоя кост. От болницата настояха да ме прегледат обстойно, въпреки възраженията ми, че с изключение на раната на врата ми, която не изисква шевове, Мелиса не ме е докоснала.

Бях сложена на легло до Кейти с диагноза шок. Главната сестра се отказва да ни държи разделени и в крайна сметка дърпа завесата между нас, за да можем да се виждаме. Няма и половин час, откакто са ни настанили там, когато пристига Айзък; той връхлита през вратите, а на лицето му няма и следа от обичайната му увереност.

– Кейт! Боже мой, добре ли си? Дойдох възможно най-бързо. – Той сяда в края на леглото ѝ и я хваща за ръката, очите му обхождат лицето и тялото ѝ, търсят наранявания. – Ранена ли си?

– Добре съм. Съжалявам за тазвечерното представление.

– Господи, не го мисли. Не мога да повярвам през какво си преминала.

– Но продадените билети...

– Ще им върна парите. Забрави за пиесата, Кейт. Тя не е важна. Ти си важната. – Той я целува по челото и за първи път не ми се струва, че играе роля. Осъзнавам, че наистина я харесва. Тя също.

Айзък вдига очи и погледите ни се срещат. В този момент ми се иска завесата да не беше дръпната. Не мога да разчета изражението му и не съм убедена, че моето казва онова, което искам.

– Преживя голямо изпитание – казва ми той.

– Да.

– Радвам се, че всичко свърши. – Айзък млъква за миг, за да придаде тежест на следващите си думи. – Надявам се, че ще успееш да забравиш случилото се. Да оставиш всичко в миналото. – Дори да се пита защо приятелят ѝ внимава толкова много как говори с майка ѝ, Кейти не го коментира. Айзък задържа погледа ми, сякаш иска да се увери, че съм разбрала. Кимам.

– Аз също се надявам. Благодаря ти.

– Почти стигнахме – съобщава Мат. Саймън, който стои до мен на задната седалка на таксито, ме прегръща и аз облягам глава на рамото му.

В болницата му споделих как съм си мислела, че той стои зад сайта. Трябваше да го сторя – вината ме разяждаше.

– Толкова много съжалявам – казвам му сега.

– Недей. Не мога да си представя какво си преживяла. Сигурно си смятала, че не можеш да се довериш на никого.

– Онзи бележник... – Помня написаните на ръка бележки, които видях – името на жената, облеклото ѝ. Толкова бях убедена, че в ръцете си държа доказателство за престъпление.

– Идеи за романа ми – отвръща Саймън. – Изграждах героите си.

Благодарна съм, че не се разстрои, че не се обиди, че съм го обвинила в нещо толкова ужасно. От другата му страна е Кейти, която се взира през прозореца, докато приближаваме Кристъл Палас, а Джъстин е пред нея, седнал до Мат. Айзък е в града, за да се оправи с недоволните клиенти и да ги убеди да гледат представлението тази вечер, за което дъщеря ми е непреклонна, че ще излезе на сцената.