Клър Макинтош - Виждам те

Виждам сянката на безпокойството в очите на Мелиса. Тя се навежда по-близо до монитора. Ножът все още е в дясната ѝ ръка. Китките ми са свободни и бавно раздвижвам едната; първо към стола, а след това и към краката ми. Не отлепям поглед от Мелиса. В момента, в който помръдва, се изправям и прибирам ръце зад гърба си, но е прекалено късно, тя вижда движението ми с периферното си зрение.

Капки пот избиват по челото ми и започват да щипят на очите ми.

Не знам какво е накарало Мелиса да погледне към кухненския плот, но на мига осъзнавам, че е разбрала какво съм направила. Очите ѝ са насочени към поставката за ножове. Преброява ги и вижда, че един липсва.

– Не играеш по правилата – казва тя.

– Нито пък ти.

Навеждам се и стискам в юмрук дръжката на ножа. Изпитвам остра болка, когато го изваждам от ботуша си и острието прорязва глезена ми.

Това е, мисля си. Това е единственият шанс, който ще имам.

Полицейската кола летеше по Марлибин Стрийт, като едва се размина с един автобус с открит покрив, който изскочи насреща, когато минаха покрай Музея на Мадам Тюсо. Кели слушаше полицаите отпред да обсъждат днешния мач на Олд Трафорд над воя на сирената.

– Направо не знам как Руни успя да пропусне. Ако плащах на някого триста бона на седмица, щях първо да се уверя, че може да рита като хората.

– Не може да играе под напрежение, това е проблемът.

Светофарът на Юстън Скуеър светна червено. Шофьорът натисна клаксона и увеличи мощността на сирената. Колите пред него започнаха да му правят път. Завиха надясно по Блумсбъри и Кели пусна радиостанцията си в очакване на нова информация, на която всички отчаяно се надяваха. Получиха я, когато наближиха Уест Енд. Кели затвори очи и отпусна глава на седалката.

Всичко беше приключило. Поне за Кейти Уокър.

Кели се наведе напред между двете предни седалки.

– Вече можеш да намалиш.

Шофьорът също беше чул новините, изключи сирената и мина на по-нормална скорост, защото вече нямаше смисъл, колкото и да бързаха. Нямаше никого за спасяване.

Стигнаха до Лестър Скуеър и колата спря, за да остави Кели пред Хиподрума. Тя хукна към метростанцията и размаха документите си на отегчената жена на билетната бариера. Влезе през друг вход, а не през онзи, през който възнамеряваше, и се огледа наоколо, за да се ориентира.

Там.

Вратата на склада беше надрана в долната си част, където хората я бяха отваряли с крака, а един плакат молеше пътниците да докладват за съмнителни пакети, оставени в ъглите на станцията. Един знак гласеше, че входът за неоторизирани лица е забранен.

Кели почука два пъти на вратата, след което влезе вътре. Макар да знаеше какво ще открие, сърцето ѝ продължаваше да препуска.

Складът на поддръжката беше тъмен и без прозорци, от едната му страна имаше бюро и метален стол, а на отсрещната стена – натрупани табели. В единия ъгъл се намираше жълта кофа на колелца, в която имаше мазна сива вода. До нея върху пластмасова щайга стоеше младо момиче и стискаше чаша чай. Дори без уверената нацупена физиономия от снимката на уебсайта, Кейти си беше същата. Русата ѝ коса падаше върху якето, чиято подплата я правеше да изглежда по-едра, отколкото беше в действителност.

Бяла.

18-годишна. Дълга руса коса, сини очи.

Сини дънки, сиви ботуши до глезените, черна тениска с V- яка и широка сива жилетка. Бяло яке до коленете с колан. Черна дамска чанта с позлатена верижка.

Размер 38-40.

Облегнат на стената зад Кейти стоеше широкоплещест мъж с тъмна коса. Той пристъпи напред и протегна ръка към Кели.

– Джон Чандлър, полицай под прикрие от Британската транспортна полиция.

– Кели Суифт. – Представи се тя и клекна. – Здравей, Кейти, аз съм Кели, един от детективите, които работим по този случай. Добре ли си?

– Така мисля. Тревожа се за мама.

– Полицаи пътуват към нея в този момент. – Кели се пресегна и стисна ръката на Кейти. – Справи се много добре. – Детектив Чандлър им съобщи по радиостанцията, че момичето е в безопасност, и потвърди онова, което Кели подозираше: Зоуи беше държана за заложничка от Мелиса Уест, собственичка на няколко кафересторанта в Лондон, включително "Еспрес О-о!".

– Беше ужасно. – Кейти погледна Джон. – Не знаех дали да ти вярвам, или не. Когато зашепна в ухото ми, исках да избягам. Помислих си: Ами ако не е полицай под прикритие? Ами ако това е просто лъжливата му история? Но усетих, че трябва да ти се доверя. Страхувах се, че Мелиса ще разбере какво се случва и ще нарани мама.