Клър Макинтош - Виждам те

– Ник, Зоуи Уокър не е на работа днес – каза Лусинда и остави слушалката на телефона. – Шефът ѝ я изпратил вкъщи вчера, каза, че не била способна да се концентрира над нищо друго освен – цитирам – проклетия случай. Помолих го да ѝ каже да ни се обади, ако първи се свърже с нея.

– Обади се на домашния.

– Никой не отговаря.

– Нямаме ли други нейни телефони в системата? – Ник започна да крачи напред-назад, винаги така правеше, когато искаше да мисли по-бързо.

– Не. Нямаме номер на Кейти. Разполагаме само със стар мобилен телефон на сина ѝ, Джъстин – бил е арестуван, след като е хванат да краде през 2006-а, и е получил предупреждение за притежание на наркотици през 2008-а. Оттогава няма нищо, макар че сме го проверявали над десет пъти.

– Какво казаха от телефонните служби?

– Няма телефонен номер, регистриран на Кейти Уокър. Или е на ваучер, или е в група с майка си. Помолих ги да проверят това.

– Откъде е изпратен имейлът с профила на Кейти Уокър? – Ник изстреля въпроса към Андрю, който не изглеждаше обезпокоен от припряността на инспектора.

– Не е от "Еспрес О-о!", ако това си мислиш. IP-то е различно. Ще се наложи да направя запитване.

– Колко време ти е необходимо? – Ник погледна часовника си и не изчака отговор. – Колкото и да е, ще е прекалено много. Британската транспортна полиция е на път към Лестър Скуеър, но няма никаква гаранция, че ще стигне до Кейти навреме и междувременно е напълно възможно Зоуи да се намира в реална опасност.

– Все още не вдига домашния – каза Лусинда и остави слушалката на телефона, – а мобилният ѝ е изключен.

– Искам да го проследите. Разберете кога и къде е бил използван за последно. Кели, искам да изпратиш полицаи на мястото, веднага след като Лусинда получи местоположение.

– Нямаш грижи. – Полицайката седна до анализаторката, която вече пускаше телефона за проследяване. Ник закрачи отново и продължи да раздава инструкции, без дори да си поеме въздух. Една мисъл започна да се заформя в главата ѝ, нещо, което някой беше казал само преди миг. Опита се да го извади на повърхността, но то ѝ се изплъзваше, благодарение на нарастващия хаос в залата за брифинги.

– Не можем ли да вземем мобилния номер на дъщерята от разпечатката на Зоуи Уокър? – попита Ник.

– Възможно е – отвърна Лусинда. – Но процесът е дълъг и не е точна наука; ще трябва да извадя най-често набираните номера и да предположа кои са на семейството ѝ.

– Действай. Моля те – добави бързо инспекторът. Кели за пръв път го виждаше толкова обезпокоен. Вратовръзката му беше разхлабена, но той я сграбчи и я хвърли на масата, разкопча горното копче на ризата и раздвижи врата си.

– Андрю, дръж под око сайта и веднага ми кажи, когато нещо се промени. Направи каквото е необходимо, за да разбереш откъде е бил изпратен последният имейл. Ако не е от "Еспрес О-о!", вероятно е от някой друг ресторант. Кели, ако е така, изпрати веднага полицаи, които да прегледат видеозаписите и да разпитат клиентите, които са били там по време на изпращането на имейла.

Еспрес О-о!

Точно това беше. Мисълта, която се въртеше в главата ѝ, най-накрая се избистри. Срещнаха се със Зоуи в ресторант в Ковънт Гардън. Приятелката с веригата кафе-ресторанти и новия ѝ бизнес в Кларкънуел. Австралийката в "Еспрес О-о!" и собственичката на верига ресторанти, която я нямаше.

– Не клиентите – каза на глас Кели, която изведнъж осъзна кого търсеха. Жената зад уебсайта, жената, която точно сега изпращаше деветнадесетгодишната Кейти в смъртна опасност и която вероятно държеше Зоуи Уокър за заложничка.

Ник я погледна очаквателно. Кели почувства прилив на адреналин.

– Трябва да направим проверка на фирмите – каза тя. – Не клиент е използвал безжичния интернет на "Еспрес О-о!", за да управлява уебсайта. Била е собственичката.

– Кейти! – изпищявам толкова силно, че гласът ми преграква, а устата му пресъхва. Дърпам силно тиксото и усещам как то опъва космите по китката ми. Намирам сила, която не знаех, че притежавам, и чувствам, че тиксото поддава малко. Мелиса се усмихва.

– Аз печеля. – Тя се завърта в стола си към мен, скръстила е ръце и ме гледа замислена. – Но честно казано, аз винаги печеля.

– Кучка такава. Как можа да го направиш?

– Не съм направила нищо. Ти го направи. Ти я пусна да се подложи на опасност – опасност, която знаеше, че я чака там, навън. Как можа да сториш подобно нещо на собствената си плът и кръв?