Крейг Расселл - Мръсният Хамбург

За броени секунди тримата бяха при плевнята. Паул и Фабел застанаха с насочено оръжие от двете страни на тежката врата.

Фабел я натисна съвсем леко. Тя се отвори. Онези вътре не се бяха заключили, разбира се. Бяха сигурни, че са далеч от всички.

Сега беше време полицаите да проявят хладен професионализъм, но онези вътре държаха Ана и Фабел усети как кръвта му кипва от гняв и омраза. Паул беше стиснал зъби и мускулите по лицето му бяха изпъкнали като въжета под кожата. Виждаше се как една жила на врата му тупти. Той се извърна към Фабел, в очите му пламтеше черна ярост. Фабел го попита с физиономия: „Добре ли си?“, а Паул кимна така, че не успокои особено шефа си. Фабел доближи до устните си радиостанцията и прошепна една-единствена дума:

— Влизаме!

Паул изрита с подметката на обувката си вратата, която зейна широко, и Фабел нахълта пръв. Видя пред себе си четири силуета. От стара дъбова маса беше направено нещо като импровизиран жертвеник, върху който лежеше Ана. Беше заметната с хавлия за баня-и не беше вързана, ако не броим опиатите, които бяха отслабили волята й за движение. Максуейн се беше надвесил над нея и се беше пресегнал към блузата й. Той погледна тъпо Фабел и Паул, после отметна глава точно когато на другата врата се появиха Вернер и Зюлберг. Фабел и Паул се отдалечиха един от друг, като внимаваха в обсега на стрелбата да не попаднат полицаите отсреща.

Фабел огледа и другите двама в помещението. Единият беше нисък, набит и як и човек имаше усещането, че в него като в капан е хваната огромна енергия. От снимките, направени при наблюдението, Фабел се досети, че това е Соловей, един от помощниците на Витренко. Другият мъж беше по-висок и беше облечен в дълъг черен шлифер. Дори отдалеч се виждаше как яркозелените му очи пламтят на слабата светлина.

Витренко.

В дясната му ръка проблесна нещо: нож. Острието беше широко и дебело като на меч, но късо и двуостро. Фабел не се и усъмни, че вижда пред себе си оръжието, с което бяха извършени убийствата.

Чу собствения си глас, висок и напрегнат:

— Полиция! Ръцете на тила! Застанете на колене!

Тримата мъже не се помръднаха. Максуейн от стъписване и нерешителност. Другите двама, както предположи Фабел, защото бяха намислили нещо. Паул Линдеман очевидно беше на същото мнение.

— Ако започнете да ми въртите номера, ще ви пръсна главите. Сериозно говоря.

В гласа на Паул се долавяше същото напрежение, като намотана до краен предел пружина, каквото Фабел беше доловил и в своя. Той изобщо не се съмняваше, че подчиненият му говори съвсем сериозно.

— Сигурен съм в това — каза Васил Витренко и впери зелен поглед в очите на Паул.

Всичко се разигра толкова бързо, че Фабел се усети твърде късно. Соловей се свлече, сякаш под него беше зейнал отвор в пода, и докато падаше, ръката му изчезна под черното кожено яке. Екна изстрел, Фабел чу нещо като пляскане до себе си. Без да се обръща, веднага разбра, че Паул е мъртъв. Витренко направи бързо движение встрани, сякаш отскочи на пръсти и изхвърча през прозореца. Фабел стреля по пода, където се беше свлякъл Соловей. Когато Вернер и Зюлберг също откриха огън, въздухът се изпълни с миризмата на кордит и оглушителния хор на гърмежите. Максуейн се метна в ъгъла и се сви на кълбо.

Фабел се извърна към мястото, където беше паднал Паул. Той се беше проснал и се беше вторачил невиждащо в тавана, а смъртта беше изличила яростта от лицето му. Широкото му бледо чело беше пробито точно в средата от куршума на Соловей.

Вернер и Зюлберг се завтекоха напред. Зюлберг изрита неподвижния Соловей, който лежеше ничком върху пръстения под, после сложи крак върху рамото му и го поразклати, след това го обърна с лице към себе си. Украинецът явно беше мъртъв. Вернер вече беше притичал при Ана. Прокара бързо и твърдо ръка по тялото й, като търсеше с очи някакви следи от кръв. Погледна към Фабел, сетне бързо и към Паул.

— Нищо й няма, Ян. Не е ранена.

Фабел извади припряно от вътрешния джоб на якето си радиостанцията. Антената се закачи в подплатата и я разкъса, докато той я дърпаше с безсмислена ярост. После натисна бутона и включи връзката.

— Мария… Витренко успя да избяга. Скочи от западния прозорец и се насочи към теб.

— Виждам го! Виждам го! — извика Мария с глас, който от статичния пукот на радиостанцията изглеждаше още по-писклив.

— Пази се, Мария. Идвам ей сега. Всички екипи да помогнат на главен комисар Клее.

Той изключи връзката и тръгна бързо към Максуейн, който още трепереше в ъгъла. В движенията на Фабел имаше невероятна решителност. Когато отиде при Максуейн, протегна ръка и заби дулото на валтера в бузата му. Максуейн изскимтя и стисна здраво очи — очакваше изстрелът на Фабел да пръсне лицето и живота му и да ги превърне в нищо.