Крейг Расселл - Мръсният Хамбург

— По-спокойно, Гебхард, не се престаравай, чу ли? Свързах се по радиостанцията с полицейското управление в Хамбург, оттук нататък те поемат нещата. Ние само следим дали онзи тип няма да се върне и да се опита да избяга с лодката.

Гебхард кимна нетърпеливо, като тийнейджър, когото не са пуснали на купон. Касел огледа полето с бинокъла. Светлината, която луната хвърляше нехайно, не бе силна, но въпреки това беше почти сигурен, че отпред няма никого. Максуейн очевидно се беше прехвърлил в другия край на нивите. Полицаят вдигна съвсем леко бинокъла и разшири със стотина метра обхвата на видимост. Зад живия плет в дъното имаше две порутени постройки, приличаха на неизползвани плевни. Известно време полицаят ги разглежда през бинокъла, после пак го насочи към тъмния край на полето. Нещо го накара да погледне отново към плевните. Светлинка. Слаба движеща се светлинка в постройката вляво. Касел потупа два пъти с длан Гебхард по рамото, после му връчи бинокъла и посочи към плевните.

— Ето там! — изсъска той.

Доближи радиостанцията до устата си, натисна бутона и се свърза с хеликоптера.

Фабел превключваше от разговор на разговор: държеше в течение полицейското управление, откъдето научи, че отрядът за бързо реагиране вече е тръгнал, но ще успее да пристигне най-малко след около час. Фабел нареди на Касел да не мърда от полето и обясни подробно къде се пада то на пилота на хеликоптера, а също на Зюлберг и на полицаите от полицейския участък на Куксхафен. Пилотът потвърди, че ще намерят къде да кацнат край плевните.

— Не. Не искам да предупреждаваме прекалено рано Максуейн, че сме там. Това може да струва живота на Ана. Прелетете по-далеч от тях и се приземете някъде при главния път. Там ще се срещнем с хората на Зюлберг.

Фабел пак се свърза по радиостанцията със Зюлберг, който му посочи координатите по картата. После се обърна към Вернер, Мария и Паул. Върху лицата и на тримата се четеше твърда решимост. В изражението на Паул обаче имаше още нещо: тревога, която жегна Фабел, и той също се притесни не на шега.

Хеликоптерът кацна на поляна край главния път. Докато тичаше приклекнал под режещите му витла, Фабел видя, че са съвсем близо до мястото, където са били изоставени двете момичета. При него и останалите дотича Зюлберг — набита, неспретната сянка.

— Колите ни са на пътя. Елате.

Той нареди на патрулните автомобили да угасят фаровете веднага щом излязат на черния път за плевните. В предния автомобил бяха Зюлберг, Фабел, Мария и шофьорът. Пътят беше изровен, по него явно се минаваше рядко, ако изобщо се минаваше, и зелено-белият мерцедес се люшкаше силно, докато опознаваше хаотичната топография. Наближиха завой, където от плевните ги скриваше висок неподдържан жив плет. Зюлберг каза на шофьора да спре. Зад тях заковаха останалите три патрулни автомобила.

Зюлберг и Фабел тръгнаха отпред, свити одве, за да не се виждат над плета. Пред плевнята бяха спрени две големи беемвета, в които нямаше никого. Максуейн не беше сам.

От едната страна на постройката имаше доста голям прозорец, през който в нощта се лееше безрадостна мъждива светлина. Тя обаче падаше под такъв ъгъл, че Фабел и Зюлберг не видяха какво има вътре. Върнаха се внимателно на мястото, където ги чакаха Вернер, Мария, Паул и четирима униформени полицаи от участъка в Куксхафен. Събраха се в кръг като състезатели по американски футбол, които обсъждат как да играят оттук нататък.

— Вернер, вие с главен комисар Зюлберг ще минете отзад, за да проверите дали може да се влезе оттам. Ние с теб, Паул, ще се заемем с главния вход. Ти, Мария, заеми позиция отстрани, така че да виждаш прозореца, да не би някой да се опита да избяга пред него. — Фабел погледна Зюлберг, преди да се обърне към униформените полицаи от Куксхафен. Зюлберг кимна, че няма нищо против. — Вие двамата ще покривате другата страна на плевнята. Ако някой излезе, първо се уверете, че не е от нашите хора, и чак тогава стреляйте. А вие двамата — посочи той останалите униформени полицаи — заемете позиции от двете страни на главен комисар Клее. Колегите от водната полиция държат под око пътя към яхтата.

Пред луната лениво се понесе облак с неравни посребрени очертания и сенките около плевните и по нивите наоколо сякаш се издължиха и хлътнаха в нощта като черно мастило върху вече потъмняла попивателна хартия.

— Добре — каза Фабел, — да вървим.

Нощта сякаш се опразни от всякакви шумове и Фабел чуваше със свито сърце звука на дишането и стъпките им, докато вървяха наведени към спрените беемвета. Той извади валтера от кобура и го зареди. Паул, Вернер и Зюлберг също приготвиха оръжието. Фабел кимна на Зюлберг и двамата с Вернер се запътиха към стената на плевнята, където нямаше прозорец. Той им даде трийсет секунди, които му се сториха цяла вечност, после отново кимна на Паул.