Энтони Горовиц - Мозайка от убийства

Освен това съм изправен и пред още един проблем, който произтича от самата природа на предложението ви. Вие ми казахте, че госпожа Блекистън е загинала при нещастен случай. В полицията очевидно също са убедени в това. Да приемем, че наистина става дума за нещастен случай. В такъв случай единственото, което се иска от мен, е да се изправя срещу слуховете, разпространявани от някои жители на Саксби на Ейвън, които са станали свидетели на един неприятен разговор и са решили да го изтълкуват, както намерят за добре. Но подобни слухове не могат да бъдат спрени по този начин. Злонамерените слухове са като упорити плевели. Те не могат да бъдат отсечени от корен, дори с острието на истината. Единственото, което мога да направя, е да ви дам малко утеха. С времето подобни слухове повяхват и умират от само себе си. Поне така смятам аз. Защо двамата с вашия годеник изобщо искате да останете да живеете в тази част на света, ако ви е толкова неприятна?

— А защо да се местим?

— Права сте. В такъв случай, ако сте склонна да приемете моя съвет, той е да останете там, да се ожените и да се радвате на съвместния си живот. И най-вече, да не обръщате внимание на тези… приказки, както се казва. Ако се опитате да се изправите срещу тях, вие само ще им дадете нови сили. Ако не им обръщате внимание, те ще изчезнат от само себе си.

Нямаше нищо повече, което да се добави по въпроса. Фрейзър затвори бележника си, сякаш искаше да подчертае този факт. Джой Сандърлинг се изправи от мястото си.

— Много ви благодаря, господин Тип — каза тя. — Благодаря ви, че се съгласихте да ме приемете.

— Пожелавам ви всичко най-добро, госпожице Сандърлинг — отговори Тип.

И наистина го мислеше. Наистина му се искаше това момиче да бъде щастливо. През цялото време, докато беше разговарял с нея, беше забравил за обстоятелствата от собствения си живот и за новината, която беше научил през днешния ден.

Фрейзър я изпрати до вратата. Тип чу как си размениха още няколко реплики, после входната врата на апартамента се отвори и се затвори зад гърба й. Малко по-късно Фрейзър се върна в стаята.

— Ужасно съжалявам за това — каза тихо той. — Опитах се да й кажа, че не желаеш да те притесняват.

— Радвам се, че се срещнах с нея — отговори Тип. — Но искам да те попитам нещо, Джеймс. Коя беше думата, която подчерта няколко пъти по време на нашия разговор?

— Какво? — каза Фрейзър и се изчерви. — О, това ли. Не беше нищо важно. Дори нямаше връзка със случая. Просто се опитвах да си придам вид на зает човек.

— И аз така си помислих.

— Наистина ли? Защо?

— Защото точно в този момент госпожица Сандърлинг не казваше нищо определено, което да представлява особен интерес. Мисля си за този мотопед обаче. Ако е с някакъв неутрален цвят, това може да се окаже важно.

Тип се усмихна:

— Ще ми донесеш ли чаша кафе, Джеймс? Но след това бих искал да остана сам, моля те.

Той се извърна и влезе обратно в стаята си.

Джой Сандърлинг се отправи обратно към метростанция Фарингдън, минавайки покрай големия месарски пазар в Смитфийлд. Пред един от многобройните входове на пазара беше паркиран камион и точно когато мина покрай него, двама мъже с бели престилки извадиха от каросерията цял труп на овца, одран и окървавен. Тя потрепери, когато го видя. Не обичаше Лондон. Атмосферата в този град я потискаше. Нямаше търпение да се качи обратно на влака, с който щеше да се прибере у дома.

Беше останала разочарована от срещата си с Атикус Тип, макар и вече да си признаваше, че в действителност не беше очаквала нищо от нея. Нямаше нито една причина най-известният детектив в страната да се заинтересува от нейния случай. Тя дори не беше в състояние да му плати. А и онова, което й беше казал, беше съвсем вярно. В действителност нямаше никакъв случай, който да бъде разследван. Джой не се съмняваше, че Робърт не е убил майка си. Онази сутрин тя беше с него и със сигурност щеше да го чуе, ако беше излизал от жилището. Понякога Робърт изпадаше в мрачни настроения. Често говореше рязко и казваше неща, за които след това съжаляваше. Но тя вече го познаваше достатъчно отдавна, за да бъде сигурна, че той не беше в състояние да направи нещо лошо на друг човек! Случилото се в имението „Пай Хол“ беше злощастен инцидент и нищо повече. И всички детективи на света нямаше да успеят да се преборят с клюкарите от Саксби на Ейвън.

Въпреки това тя не беше сбъркала, като беше дошла. Двамата заслужаваха да бъдат щастливи заедно, особено Робърт. Той се беше чувствал толкова изгубен, преди да я срещне, и тя нямаше да позволи на никого да застане между тях. Не, те нямаше да се преместят да живеят на друго място. Нямаше да обръщат никакво внимание на приказките на хората. Щяха да се изправят срещу тях.