Энтони Горовиц - Мозайка от убийства

Момичето замълча. Атикус Тип седеше зад писалището си, с ръце в скута и сериозно изражение. Джеймс Фрейзър беше водил бележки за срещата. Сега стигна до края на някакво изречение и подчерта една дума, няколко пъти. През прозореца бликаше слънчева светлина. Навън, на площад „Чартърхаус“, започваха да излизат служители от околните офиси, за да обядват на чист въздух със сандвичите, които си бяха донесли.

— Не е невъзможно — проговори тихо той, — вашият годеник да е имал сериозен мотив да убие майка си. Аз не го познавам лично и не искам да говоря лошо за него, но все пак не бива да изключваме тази възможност. Вие двамата сте искали да се ожените. А тя е стояла на пътя ви.

— Но тя не стоеше на пътя ни! — възрази Джой Сандърлинг. — Нямахме нужда от нейното разрешение, за да се оженим, а освен това тя не беше богата или нещо подобно. Така или иначе, аз съм съвсем сигурна, че Робърт няма нищо общо с това.

— Защо сте толкова сигурна?

Джой си пое дълбоко дъх. Очевидно не искаше да говори за това, но вече разбираше, че няма друг избор.

— От полицията казаха, че смъртта на госпожа Блекистън е настъпила около девет часа сутринта. Брент се е обадил на доктор Редуинг малко преди десет, а когато тя е пристигнала в къщата, тялото все още не е било изстинало.

Тя замълча, преди да продължи:

— Автосервизът отваря в девет часа — по същото време, по което отваря лекарският кабинет — и аз бях с Робърт до този час. Двамата излязохме заедно от жилището му. Но родителите ми ще умрат на място, ако разберат това, господин Тип, въпреки че сме сгодени. Баща ми беше пожарникар, а сега работи за профсъюза на пожарната. Той е много сериозен човек, с ужасно старомодни разбирания. Освен това и двамата ми родители са склонни да ме покровителстват повече от необходимото, защото са свикнали да се грижат постоянно за Пол. Казах им, че отивам на театър в Бат и ще остана да спя при една приятелка. Но в действителност през цялата нощ бях при Робърт и се разделих с него едва в девет часа сутринта, така че той няма как да е замесен в смъртта на майка си.

— Може ли да попитам на какво разстояние е автосервизът от имението „Пай Хол“?

— На три или четири минути с моя мотопед. Предполагам, че може да се отиде пеша за около четвърт час, ако се мине напряко през Дингъл Дел. Така наричаме гористата местност в края на селото.

Тя се намръщи.

— Знам какво си мислите, господин Тип. Но аз бях с Робърт тази сутрин. Той ми донесе закуска в леглото. Как щеше да го направи, ако се е готвел да убие някого?

Атикус Тип не отговори на този въпрос, но знаеше от опит, че в действителност понякога убийците са способни да се усмихват и да водят приятен разговор броени минути преди да нанесат смъртоносен удар. А неговите преживявания по време на войната му бяха разкрили много неща за един феномен, който наричаше „институционализация на убийството“: беше възможно убийството да се обгради с толкова много формалности и процедури, че човек да успее да се убеди в абсолютната необходимост от него, така че в крайна сметка изобщо да не мисли за него като за убийство.

— Какво бихте искали да направя за вас? — попита той.

— Аз нямам много пари. В действителност изобщо не мога да си позволя да ви платя. Знам, че не постъпвам правилно и сигурно не биваше да идвам тук. Но не бива така. Просто не е справедливо. Надявах се да дойдете в Саксби на Ейвън — само за един ден. Не се съмнявам, че това ще бъде достатъчно. Ако проучите въпроса и кажете на хората, че става дума за нещастен случай, в който няма нищо злокобно, това ще сложи край на тази история, сигурна съм. Всички знаят кой сте. Хората ще се вслушат в това, което им казвате.

Настъпи кратко мълчание. Тип си свали очилата и ги избърса с носната си кърпа. Фрейзър знаеше какво означава това. Работеше за детектива достатъчно отдавна, за да разпознава маниерите му. Тип винаги избърсваше очилата си, преди да съобщи неприятна новина.

— Съжалявам, госпожице Сандърлинг — каза той. — Но не мога да направя нищо.

И вдигна ръка, за да й попречи да възрази.

— Аз съм частен детектив — продължи той. — Вярно е, че от полицията многократно са се обръщали към мен, за да им съдействам в разследванията, но аз не заемам никакво официално положение в тази страна. Точно това е проблемът във вашия случай. За мен ще бъде особено трудно да се намеся в разследването, особено предвид факта, че няма никакви свидетелства за извършено престъпление. Налага се да се запитам на какво основание ще поискам изобщо да вляза в имението „Пай Хол“.