Энтони Горовиц - Мозайка от убийства

Замисли се за отрови.

Зад него се разнесоха стъпки и когато се обърна, той видя преподобния Робин Осбърн да го доближава между гробовете. Този път не беше с велосипеда си. Беше странно, че в нощта на убийството и той, и жена му са били в близост до имението „Пай Хол“ — с обяснението, че тя го е търсила. Освен това бяха чули и колелото на викария да минава покрай кръчмата „Лодкаря“ в същата тази вечер — а Матю Блекистън го беше видял с очите си, оставено пред къщичката на портиера. Тип се зарадва, че съдбата го срещаше с викария за последен път. Имаше още един въпрос, който очакваше своя отговор.

— О, господин Тип, здравейте — каза Осбърн.

Той сведе поглед към гроба. Никой не беше оставил цветя.

— За вдъхновение ли дойдохте тук?

— Не. Съвсем не — отговори Тип. — Днес си тръгвам от селото. Просто минавах оттук на път обратно към хотела.

— Тръгвате си? Нима това означава, че сте се отказали от нас?

— Не, господин Осбърн. Означава точно обратното.

— Искате да кажете, че вече знаете кой я е убил?

— Да. Знам.

— Много се радвам да го чуя. Често си мислех… че сигурно е много трудно да почиваш в мир, когато убиецът ти крачи по земята над теб. Това противоречи на всички идеи за естествена справедливост. Предполагам, че не можете да ми кажете нищо за това — и сигурно не бива да питам.

Тип не отговори. Вместо това смени темата.

— Онова, което сте казали на погребението на Мери Блекистън, е много интересно — отбеляза той.

— Така ли смятате? Благодаря ви.

— Казали сте, че тя е била важна част от живота на това село и го е превръщала в по-добро място за всички останали. Ще се изненадате ли да научите, че си е водила дневник, в който не е записвала нищо друго, освен черни и злонамерени мисли за всички жители на Саксби на Ейвън?

— Ще се изненадам, господин Тип. Да. Имам предвид, че тя наистина понякога се озоваваше там, където не й беше мястото, но никога не съм забелязвал нещо злонамерено в нейните действия.

— Записала е нещо и за вас и госпожа Осбърн. Явно ви е посетила на 14 юли — точно един ден, преди да намери смъртта си. Спомняте ли си нещо за това?

— Не мога да кажа…

Осбърн беше ужасно несръчен лъжец. Веднага започна да кърши ръце, а цялото му лице се изопна в неестествено изражение. Естествено, че си спомняше как тя беше стояла по средата на кухнята. „Разбрах, че имате неприятности с осите.“ И онези снимки, обърнати с лицето нагоре на кухненската маса… Защо бяха там? Защо не ги беше прибрала Хенриета?

— В дневника си беше използвала думата „потресаващо“ — продължи Тип. — Освен това е написала, че е „ужасно“ — и си задаваше въпроса какво трябва да се направи. Имате ли представа какво е имала предвид?

— Не, никаква.

— Тогава аз ще ви кажа. Останах много озадачен да науча, че съпругата ви е трябвало да бъде лекувана от отравяне с беладона, господин Осбърн. Доктор Редуинг е закупила една стъкленица с физостигмин точно с тази цел. Жена ви е стъпила в туфа беладона.

— Точно така.

— Но въпросът, който си зададох, беше следният: защо съпругата ви е била боса?

— Да. Наистина го споменахте. И жена ми отговори…

— Жена ви не ми каза цялата истина. Тя не е имала обувки на краката си, защото не е имала и никакви други дрехи върху тялото си. Точно това е причината и двамата да ми отговорите с такава неохота, когато ви попитах къде сте били на почивка. В крайна сметка бяхте принуден да ми кажете името на хотела — „Шепли Корт“ в Девъншър — и едно телефонно обаждане от моя страна се оказа достатъчно, за да науча, че „Шепли Корт“ е добре известно място за почивка на натуристи. Това е истината, нали, господин Осбърн? Вие и вашата съпруга сте последователи на натуризма.

Осбърн преглътна тежко, преди да отговори:

— Да.

— И Мери Блекистън е открила доказателства за това?

— Намери няколко снимки.

— Имате ли представа какво е възнамерявала да направи с тях?

— Не. Тя не каза нищо. А на следващия ден…

Той се прокашля, преди да продължи.

— Двамата със съпругата ми сме напълно невинни — заговори изведнъж той, а думите се изляха от устата му. — Натуризмът е политическо и културно движение, което освен това е тясно свързано с идеята за здравословен живот. В него няма нищо нечисто — и аз мога да ви уверя, че няма и нищо, което да ни опетни или да попречи на призванието ми. Бих могъл да спомена и това, че Адам и Ева не са знаели, че са голи. Това е било естественото — натуралното — им състояние. Едва когато са опитали от ябълката, те са започнали да се срамуват от себе си. Двамата с Хен пътувахме заедно в Германия преди войната и точно там преживяхме първия си досег с това движение. Натуризмът ни допадна. Запазихме го в тайна само защото смятахме, че тук има хора, които не биха проявили разбиране и биха се почувствали засегнати от това.