Энтони Горовиц - Мозайка от убийства

Джой Сандърлинг, която беше пристигнала в Лондон и поначало беше въвлякла Тип във всичко това, седеше срещу тях на един стол, мястото на който изглеждаше внимателно подбрано, като че ли се беше явила на събеседване за работа. До нея седеше Робърт Блекистън, пребледнял и притеснен. Откакто бяха пристигнали, не бяха казали почти нищо. В центъра на вниманието беше Тип, който най-сетне проговори.

— Госпожице Сандърлинг — каза той. — Поканих ви тук днес, защото в много отношения именно вие сте моят клиент — с което искам да кажа, че именно от вас чух за пръв път за сър Магнъс Пай и за неговите дела. Причината да се обърнете към мен не беше толкова желанието ви да разкрия престъпление — в действителност по онова време дори нямаше как да бъдем сигурни, че изобщо е извършено такова — колкото да ме помолите за съдействие по отношение на предстоящия ви брак с Робърт Блекистън, който според вас беше застрашен. Може би нямах право да ви откажа, но се надявам да разберете, че в този момент ме занимаваха въпроси от лично естество, за които трябваше да се погрижа, така че вниманието ми беше насочено другаде. На следващия ден след вашето посещение аз прочетох новината за смъртта на сър Магнъс и това ме накара да променя решението си. Но дори при това положение още от деня, когато пристигнах в Саксби на Ейвън, аз се чувствах задължен колкото към вас, толкова и към вашия годеник, и именно за това е редно и двамата да бъдете поканени тук, за да разберете какви са плодовете на усилията ми. Освен това бих искал да знаете, че много се натъжих от вашето решение да поемете инициативата и да обявите истината за личния си живот пред цялото село. Това със сигурност не е било приятно за вас и аз смятам, че вината за това действие в крайна сметка е моя. Налага се да ви помоля за прошка.

— Ако сте разкрили истината за убийствата и двамата с Робърт можем да се оженим, ще ви простя всичко — отвърна Джой.

— А, да — каза той и за кратко се обърна към Чъб. — Тези млади хора очевидно изпитват дълбока любов един към друг. Вече разбирам колко много означава и за двамата този брак.

— Пожелавам им всичко хубаво — промърмори Чъб.

— Ако знаете кой го е извършил, защо не ни кажете? — проговори за пръв път Робърт Блекистън, а в гласа му сякаш се спотайвате тиха ненавист. — Тогава двамата с Джой ще можем да си тръгнем. Вече го реших. Няма да останем да живеем в Саксби на Ейвън. Не издържам вече. Ще си намерим друго място, някъде далеч оттам, и ще започнем отначало.

— Всичко ще бъде наред, ако сме заедно — каза Джой, като протегна ръка към неговата.

— В такъв случай започвам — каза Тип.

Той отдръпна ръката си от бюрото и я отпусна на облегалката на стола си.

— Още преди да пристигна в Саксби на Ейвън, когато прочетох за убийството на сър Магнъс във вестник „Таймс“, аз вече си давах сметка, че имам работа с едно необичайно съвпадение. Първо една икономка намира смъртта си, като пада по стълбите — злощастен инцидент, в който привидно няма нищо съмнително, — а след това, няма и две седмици по-късно, умира и нейният работодател, но в този случай несъмнено става въпрос за убийство, при това особено ужасяващо и кръвожадно. Наричам това съвпадение, но в действителност имам предвид точно обратното. Със сигурност има причина тези две събития да са се сблъскали, така да се каже, но каква е тя? Възможно ли е да съществува един общ мотив за смъртта на сър Магнъс Пай и неговата икономка? Какво би могло да се постигне, ако и двамата бъдат премахнати?

Очите на Тип сякаш пламнаха за миг, когато се впиха в младежа и девойката срещу него.

— В действителност през главата ми мина мисълта, че този брак, за който говорехте вие — и който желаехте толкова страстно и двамата — може да осигури подобен мотив. Вече знаем, че по някои причини, които биха могли да бъдат определени като недостойни, Мери Блекистън е била против този съюз. Но аз се отказах от тази линия на разсъждение. На първо място, тя не е разполагала с властта да попречи на този брак — поне доколкото знаем. Следователно не е имало причина да бъде убивана. Освен това по нищо не личи, сър Магнъс да е бил замесен във възпрепятстването на брака. Нещо повече, той винаги се е отнасял дружелюбно със сина на Мери Блекистън и със сигурност би трябвало да се очаква, че би искал този брачен съюз да се осъществи.

— Той знаеше за женитбата — каза Робърт. — И нямаше абсолютно никакви възражения. Защо да е против? Джой е прекрасно момиче — и да, вие сте прав, той винаги се е отнасял добре с мен. Той искаше да бъда щастлив.