Энтони Горовиц - Мозайка от убийства

А самата доктор Редуинг? Последния път, когато беше говорила за сър Магнъс, тя не беше успяла да прикрие омразата, която изпитваше не само лично към него самия, но и към всичко, което представляваше той. Тя знаеше по-добре от всички други какво беше причинил той на нейния съпруг — а Тип знаеше от личен опит, че в едно английско селце няма човек с по-голяма власт от лекаря; и че при определени обстоятелства лекарят можеше да се превърне и в най-опасния човек от всички.

Вече беше изминал част от главната улица и виждаше гористата местност Дингъл Дел, която се простираше от лявата му страна. Можеше да мине напряко оттам, за да стигне до имението „Пай Хол“, но реши да не го прави. Не му се искаше да се среща с лейди Пай, нито с новия й партньор в живота. Точно те, повече от всички останали, щяха да спечелят най-много от смъртта на сър Магнъс. Това беше най-старата история на света: съпругата, любовникът, жестокият съпруг и внезапната смърт. Е, те може и да си мислеха, че сега ще бъдат свободни да живеят заедно, но Тип беше сигурен, че от това няма да излезе нищо. Някои връзки оцеляваха само защото бяха невъзможни — и в действителност имаха нужда от нещастието, за да продължават. На Франсес Пай нямаше да й трябва много време, преди Джак Дартфорд да й омръзне — колкото и хубав мъж да беше той, несъмнено. Реално погледнато, тя вече притежаваше имението „Пай Хол“. Или имението „Пай Хол“ притежаваше нея? Матю Блекистън беше казал, че имението е прокълнато — и Тип не можеше да не се съгласи с това. Той взе съзнателно решение да не продължава. Не искаше повече да вижда това място.

Все пак му се искаше да бе имал възможност да поговори с Брент още веднъж. Беше странно, че ролята на градинаря в цялата история така и не беше обяснена напълно. Инспектор Чъб го беше изключил почти изцяло от своето разследване. Но все пак, именно Брент беше първият човек, който беше открил Том Блекистън, след като се беше удавил — както и последният човек, който беше видял сър Магнъс, преди да бъде обезглавен. И в този ход на мисли, именно Брент беше открил тялото на Мери Блекистън — и със сигурност точно той се беше обадил на доктор Редуинг. Каква беше причината сър Магнъс да го уволни толкова необяснимо, точно преди да намери смъртта си? Тип се опасяваше, че този въпрос може би ще остане без отговор. Оставаше му твърде малко време — във всеки смисъл на думата. Тази сутрин щеше да изложи своите мисли за онова, което се беше случило в Саксби на Ейвън. А следобед от него вече нямаше да е останала и следа.

А какво щеше да стане с Дингъл Дел? Гористата местност, която се простираше между дома на викария и имението „Пай Хол“, сякаш беше изиграла важна роля в сюжета, но Тип никога не беше смятал, че сама по себе си е била достатъчен мотив за убийство — дори само поради факта, че смъртта на сър Магнъс нямаше да бъде непременно достатъчна, за да предотврати проекта за застрояване. При все това тя беше накарала хората да направят някои много неразумни неща. Бяха позволили на емоциите си да ги завладеят. Тип си спомни за Даяна Уийвър — простодушията чистачка, която беше стигнала дотам да напише заплашително писмо, ползвайки пишещата машина на работодателката си. Беше се случило така, че не беше успял да я попита за плика — но това нямаше значение. И сам се беше досетил за обяснението. Беше разрешил този случай не толкова с помощта на конкретни доказателства, колкото с логически разсъждения. В крайна сметка се беше оказало, че има само едно възможно обяснение на всичко, което се беше случило.

Той се върна обратно по стъпките си, като следваше главната улица. Така се озова обратно в гробището на църквата „Сейнт Ботолф“, като мина под големия бряст на входа. Вдигна поглед към клоните на дървото. Бяха пусти.

Той продължи към пресния гроб с временния дървен кръст и табелка.

Мери Елизабет Блекистън

5 април 1887 година — 15 юли 1955 година

Така беше започнало всичко. Началото на тази история беше смъртта на майката на Робърт — както и фактът, че едва няколко дни по-рано двамата се бяха скарали пред свидетели — и това беше накарало Джой Сандърлинг да пристигне в неговия кабинет в Кларкънуел. Тип вече знаеше, че всичко, което се беше случило в Саксби на Ейвън, произтичаше от смъртта на Мери Блекистън. Той си представи жената, която лежеше в студената земя под краката му. Не се беше запознал с нея, но му се струваше, че я познава. Спомни си записките, които беше водила в дневника си, и нейните отровни възгледи за целия свят около нея.