Энтони Горовиц - Мозайка от убийства

— Имах чувството, че ще разбереш всичко, Сюзан каза той. — Ти си много съобразителна. Винаги съм го знаел. И все пак остава въпросът за мотива! Все още не си ми казала защо съм убил Алан.

— Защото е планирал да сложи край на Атикус Тип. Нали така? Всичко е започнало по време на онази вечеря в клуба над „Айви“. Тогава ти е казал за това. На следващата седмица е имал планирано интервю по радиото със Саймън Мейо, което е щяло да му даде отлична възможност да направи онова, което е щяло да му достави върховно удоволствие, преди да умре; което е било дори по-важно за него от това да види книгата си публикувана. Ти ме излъга, когато ми каза, че е искал да отмени интервюто. Уговорката все още беше записана в бележника му, а от радиостанцията не са знаели, че той има намерение да се откаже. Според мен той е искал да спази уговорката и да даде това интервю. Според мен е бил отчаян.

— Беше болен — каза Чарлс.

— Да, при това в няколко различни смисъла на тази дума — съгласих се аз. — Струва ми се необикновено, че е планирал това от самото начало — още от първия ден, когато е измислил Атикус Тип. Кой писател залага механизъм за самоунищожение в собствените си творби и го гледа как тиктака в продължение на единадесет дълги години? Но по всичко личи, че Алан е направил точно това. Това е и причината последната му книга да носи заглавието „Мозайка от убийства“ — и не е било възможно то да бъде друго. Той е заложил акроним в деветте заглавия. Първите букви от тях изписват една дума.

— „Анаграма“.

— Ти си знаел?

— Алан ми каза.

— Анаграма. Но анаграма на какво? В крайна сметка не ми трябваше толкова много време, за да се сетя. Отговорът не беше в заглавията. Те бяха твърде невинни. Нито в имената на героите. Те са наречени на различни видове птици. Нито в тези на полицаите. Те са заимствани от Агата Кристи или от реални хора, които беше познавал. Джеймс Фрейзър носи името на един актьор. А така оставаше само един герой.

— Атикус Тип.

— Името му е анаграма — на „ти си… “

Извинете ме, че не изписвам последната дума. Няма да се затрудните да се досетите коя е тя — но лично аз я ненавиждам. Мръсните думи в книгите винаги са ми се стрували проява на мързел и липса на оригиналност. Но думата, която започва с „п“ и завършва на „ка“, беше нещо повече от това. Използват я агресивни, комплексирани мъже почти винаги по адрес на жена. Тази дума не е просто обида, а груба проява на женомразство. И точно това беше обяснението за нея! Така беше мислил Алан Конуей за героя, за когото го беше накарала да пише бившата му жена. Тази дума обобщаваше цялостното му мнение за детективския жанр.

— Той ти е казал това, нали? — продължих аз. — Точно това се е случило в клуба над „Айви“. Алан ти е казал, че ще сподели своята малка тайна с целия свят, когато отиде в предаването на Саймън Мейо на следващата седмица.

— Да.

— И точно затова се е наложило да го убиеш.

— Абсолютно си права, Сюзан. Алан беше изпил доста — от изключително доброто вино, което бях поръчал — и ми каза това на излизане от ресторанта. Вече не му пукаше. И без това щеше да умре, така че беше решил да отнесе Атикус със себе си. Беше истински сатана. Знаеш ли какво щеше да стане, ако беше казал това на хората? Щяха да го намразят! Нямаше да има никакъв сериал по Би Би Си — за това можехме да забравим. Нямаше да продадем и една книга повече. Нито една. Цялата поредица щеше да изгуби стойността си.

— Значи си го направил заради парите.

— Това е много грубо казано. Но предполагам, че е вярно. Да. Аз посветих единадесет години от живота си, за да изградя този бизнес, и нямах никакво намерение да позволя да бъде унищожен за един ден от някакъв неблагодарен кучи син, който на всичкото отгоре беше спечелил толкова много от него. Направих го* за семейството си и за новородения си внук. Донякъде може да се каже, че го направих и заради теб — макар да знам, че няма да ми благодариш. Направих го и за милионите читатели по целия свят, който бяха посветили част от живота си на Атикус, бяха оценили историите за него и си бяха купили книгите от поредицата. Нямах абсолютно никакви угризения да го направя. Съжалявам единствено за това, че ти успя да разкриеш истината — защото предполагам, че по този начин се превръщаш в мой съучастник.

— Какво искаш да кажеш?

— Е, сигурно всичко зависи от онова, което възнамеряваш да направиш сега. Казала ли си на някой друг всичко това, което ми каза току-що?

— Не.