Энтони Горовиц - Мозайка от убийства

Но това не е било всичко. След като си го убил, ти си влязъл в кабинета на Алан — защото вече си чел „Мозайка от убийства“ и си знаел точно какво търсиш. Истински подарък! Прощално писмо на самоубиец, писано от ръката на Алан! И двамата знаехме, че Алан винаги пишеше първата чернова на книгите си на ръка. Ти вече си имал онова писмо, което Алан е донесъл лично в петък сутринта. Но в книгата е имало и още едно писмо — и ти си се сетил, че можеш да го използваш. Много ме е яд, защото работя като редактор вече повече от двадесет години, а това сигурно е първото престъпление в историята, извършено по такъв начин, че да го разкрие някой редактор. Знаех си, че в писмото на Алан имаше нещо странно, но не можех да се сетя какво е то. Но сега знам. Алан е написал първата и втората страница от него в петък сутринта. Но третата страница — онази, която показва намерението му да се самоубие — е взета от книгата. Тя вече не е написана с гласа на Алан. Там няма жаргонни и нецензурни думи. Стилът е официален, малко тромав — като че ли е написана от човек, за когото английският не е роден език. „…за мен няма никаква надежда за възстановяване“.„… с надеждата, че ще успееш да завършиш работата по книгата ми и да я подготвиш за публикуване“. Това не е писмо, писано от Алан до теб. Това е писмото, написано от Атикус Тип до Джеймс Фрейзър — и книгата, за която говори, не е „Мозайка от убийства“, а „Общ преглед на криминалното разследване“.

Извадил си невероятен късмет. Не знам какво точно ти е написал Алан, но тази нова страница — която в крайна сметка се е превърнала в третата страница от писмото — е попаднала точно на мястото си. И все пак ти се е наложило да изрежеш малко от горната част. Там липсва един ред — онзи, на който пише „Скъпи Джеймс“. Щях да се сетя за това, ако бях измерила височината на страниците, но за съжаление не се сетих за това. А имаше и нещо друго. За да завършиш илюзията, че всичките четири страници са част от едно и също писмо, ти си добавил цифри в горния десен ъгъл — но ако се бях вгледала по-внимателно, щях да забележа, че цифрите са по-тъмни от буквите. Защото си използвал различна писалка. С изключение на това писмото е съвършено. За да изглежда така, че смъртта на Алан е самоубийство, ти е трябвало само прощално писмо и ти вече си разполагал с такова.

Освен това обаче писмото е трябвало да бъде доставено. Писмото, което Алан наистина ти е написал — онова, в което се извинява за вечерята, и което си получил предишния ден — е било доставено на ръка. На теб ти е трябвало писмо, което да изглежда така, сякаш е изпратено по пощата от Ипсуич. Отговорът на тази загадка е лесен. Ти си намерил някой стар плик — предполагам, отново изпратен от Алан, в някакъв момент от миналото — и си сложил фалшифицираното прощално писмо в него. Предположил си, че никой няма да разглежда подробно плика. Писмото е било по-важно. Но по една случайност, аз все пак забелязах две неща. Пликът беше разкъсан. Предполагам, че нарочно си скъсал хартията с пощенското клеймо, за да не се чете датата. Но имаше и нещо още по-забележително. Писмото беше написано на ръка, но пликът беше напечатан. Това беше огледално отражение на нещо, случило се в „Мозайка от убийства“ — и естествено, точно затова ми направи впечатление.

И така, да преминем към същината. Ти си използвал част от едно писмо, написано от Атикус Тип — но за съжаление, за да сработи твоят план, неговото писмо е трябвало да остане непрочетено. Ако някой беше събрал две и две, цялата хипотеза за самоубийството щеше да пропадне. Точно затова е трябвало да изчезнат последните глави от романа. Трябва да ти кажа, че останах доста озадачена, когато ти не прояви никакво въодушевление по отношение на идеята ми да отида до Фрамлингам, за да ги открия — но сега знам, че ти не си искал да бъдат намерени. Ти си махнал страниците от ръкописа. Взел си бележниците на Алан. Изтрил си хард диска на компютъра му. Това е означавало, че ще се лишим от деветата книга от поредицата — или ще се наложи да отложим издаването й, докато намерим кой да я довърши вместо него — но за теб това е било цена, която си струва да се плати.

Чарлс леко въздъхна и остави чашата си, която отново беше празна. В стаята се беше възцарила необяснимо спокойна атмосфера. Като че ли двамата обсъждахме коректурите на някой роман — както бяхме правили толкова много пъти. По някаква причина съжалявах, че Бела не беше тук. Не знам защо. Може би в нейно присъствие всичко, което се случваше, щеше да изглежда поне малко по-нормално.