Энтони Горовиц - Мозайка от убийства

— Как се издаде? Странното е, че аз си спомням съвсем ясно момента, когато се случи това. Като че ли в главата ми се включи алармен сигнал, но не успях да направя връзката. Сигурно просто защото не можех да те видя в ролята на убиец. През цялото време си мислех, че ти си последният човек на света, който би пожелал смъртта на Алан.

— Продължавай.

— Ами онзи ден в кабинета ти, когато разбрахме, че Алан се е самоубил, ти специално ми каза, че не си ходил във Фрамлингам поне от шест месеца — от март или април насам. Това е съвсем оправдана лъжа. Желанието ти е било да се дистанцираш от местопрестъплението. Но проблемът е там, че когато отидохме заедно с колата на погребението, ти ме предупреди да не минавам през Ърл Сохам, за да избегна ремонта на пътя. А ремонтните работи бяха започнали току-що — Марк Редмънд ми го каза, — така че единственият начин да знаеш за тях е бил да си ходил в тази посока съвсем наскоро. Сигурно си минал през Ърл Сохам в неделя сутринта, когато си убил Алан.

Чарлс се замисли върху думите ми и се усмихна с известна горчивина.

— Нали знаеш, че това е точно като онези неща, които Алан използваше в книгите си?

— И на мен така ми се стори.

— Бих искал още малко уиски, ако нямаш нищо против.

Налях му още, както и още малко на себе си. Трябваше да запазя трезвостта на разсъдъка си, но отлежалият скоч вървеше много добре с цигарата.

— Алан не ти е дал ръкописа на „Мозайка от убийства“ в клуба на „Айви“ — продължих аз. — В действителност ръкописът се е получил тук, в издателството — по пощата, на 25 август, вторник. Джемайма е отворила плика и го е видяла. Сигурно си го прочел още същия ден.

— Стигнах до края в сряда.

А в четвъртък си вечерял с Алан. Той вече е бил в Лондон, защото същия следобед е бил на преглед при лекарката си — Шийла Бенет. Инициалите й бяха записани в бележника му. Питам се дали точно тогава не му е казала най-лошата новина — че болестта му е нелечима? Не мога да си представя какво му е минавало през главата, когато е седнал да вечеря с теб — но естествено, вечерта е била ужасна и за двама ви. След вечеря Алан се е прибрал в апартамента си в Лондон, а на следващия ден ти е написал писмо, за да се извини за неприятното си поведение. Писмото е с дата 28 август, петък, и според мен той го е пуснал лично. Но след минута ще се върна на това писмо. Първо искам да си подредя всичко в главата.

— Ти винаги си била много подредена, Сюзан.

Ти си инсценирал онзи инцидент с разлятото кафе и си уволнил Джемайма в петък сутринта. Тя е била напълно невинна, но ти вече си планирал да убиеш Алан. Искал си да направиш така, че смъртта му да изглежда като самоубийство, но за да стане така, е трябвало ти да не си чел „Мозайка от убийства“. А в действителност Джемайма ти е дала романа още преди няколко дни. Сигурно е видяла и писмото от Алан. Ти си знаел, че се връщам от Дъблин в петък следобед, така че е било жизненоважно двете с нея да не се срещнем. Било е необходимо аз да остана с впечатлението, че ти ще си бъдеш у дома през почивните дни, за да прочетеш „Мозайка от убийства“. Точно както направих и аз. Това е било твоето алиби. Но за теб е било също толкова важно и да нямаш никакъв мотив за убийството на Алай.

— Ти все още не си ми казала какъв е бил този мотив.

— Ще ти кажа.

Отворих една мастилница на бюрото на Чарлс, за да използвам капачката като пепелник. Усещах как уискито сгрява стомаха ми и ми дава кураж да продължа.

— Алан се е върнал с колата си във Фрамлингъм — или в петък вечерта или в събота сутринта. Сигурно си знаел, че се е разделил с Джеймс, и си предположил, че ще бъде сам у дома си. Отишъл си в неделя сутринта, но когато си пристигнал, с него на покрива е имало някой друг. Това е бил Джон Уайт, неговият съсед. Ти си паркирал колата си зад един храсталак, където да остане незабелязана — видях следите от автомобилни гуми, когато бях там, — за да видиш какво ще стане. Между двамата е избухнал спор, който прераснал в боричкане, и ти си ги снимал — за всеки случай, ако някога ти потрябва такава снимка. И тази снимка ти свърши работа, Чарлс — нали? Когато ти казах, че според мен Алан е бил убит, ти ми я изпрати, за да ме подведеш по грешна следа.

— Но не го е убил Уайт. Той си е тръгнал и ти си видял как се е прибрал у дома си, след като е минал напряко между дърветата. И точно тогава си изпълнил своя ход. Влязъл си в къщата. Може би Алан си е помислил, че си дошъл да продължите разговора, който сте започнали в клуба на „Айви“. Затова те е поканил да закусиш заедно с него на кулата. А може би си го убедил да ти позволи да се качиш там. Няма значение как си стигнал горе. Въпросът е, че когато ти се е удала тази възможност и той е застанал с гръб към теб, ти си го блъснал от ръба.