Энтони Горовиц - Мозайка от убийства

— Тогава защо напусна? — попитах аз.

— Не съм напускала, Сюзан. Чарлс ме уволни. Искам да кажа, помоли ме да напусна. Но аз не исках.

Чарлс ми беше казал съвсем друго. Съвсем ясно си спомнях думите му, че тя си е подала предизвестието. Вече минаваше пет и половина, а аз исках да отида до офиса, за да си проверя електронната поща, преди да се срещна с Андреас. Но нещо ми подсказваше, че не биваше да оставям нещата така. Трябваше да науча повече.

— Бързаш ли? — попитах аз.

— Не. Не особено.

— Може ли да те почерпя едно питие?

Двете се отправихме към един от онези мърляви, откровено ужасни барове до пероните на гара „Падингтън“. Аз си взех джин с тоник, в който нямаше достатъчно лед, а Джемайма си поръча чаша бяло вино.

— И какво точно стана? — попитах аз.

Джемайма се намръщи.

— Честно да ти кажа, Сюзан, не съм съвсем сигурна. Работата в издателството наистина ми харесваше, а през повечето време Чарлс се държеше добре. Понякога беше доста троснат, но аз нямах нищо против, защото в известен смисъл това си беше част от работата. Така или иначе, ние двамата много се скарахме — сигурно е било в деня, в който ти замина на онова турне с автора. Чарлс твърдеше, че съм му записала две различни срещи за обяд по едно и също време, и в някакъв ресторант е седял някакъв агент да го чака, но това просто не беше вярно. Аз никога не съм допускала грешки с графика му. Но когато се опитах да възразя, той много се ядоса. Никога не го бях виждала такъв. Направо прекали. А след това, в петък сутринта, аз му занесох едно кафе в офиса, но докато му го подавах, той някак го бутна и то се разля по цялото му бюро. Стана ужасна каша и аз отидох да донеса кухненска хартия, за да почистя, и тогава той ми каза, че според него нищо няма да излезе, имаше предвид с нас двамата, и че било по-добре да започна да си търся друга работа.

— Уволнил те е на място, така ли?

— Не точно. Аз бях много разстроена. Имам предвид, че това нещо с кафето изобщо не беше характерно за мен. Исках да го оставя на бюрото му, както правя винаги, но той посегна да го вземе от ръката ми и го бутна. Освен това като цяло не бях допускала толкова много грешки. Работех за него от една година и всичко вървеше както трябва. Двамата си поговорихме още и май аз бях тази, която му каза, че ще е по-добре да си тръгна веднага, а той ми отговори, че ще ми плати за още един месец, и това беше всичко. Освен това ми обеща да ми даде добра препоръка и ако някой попитал, нямало да казва, че съм уволнена, а че сама съм решила да напусна.

Чарлс беше удържал на думата си. Наистина ми беше казал това.

— Предполагам, че това беше почтено от негова страна — продължи тя. — В края на деня просто си тръгнах и това беше.

— В кой ден се случи това? — попитах аз.

— В петък сутринта. Ти се прибираше от Дъблин.

Тя си спомни за нещо.

— Андреас намери ли те? — попита ме тя.

— Моля?

Почувствах как ми се завива свят. За втори път през днешния ден чувах за Андреас. Мелиса съвсем изненадващо го беше намесила в разговора, а сега и Джемайма беше направила същото. Тя го познаваше, разбира се. Беше го виждала няколко пъти и ми беше предавала съобщения от него, когато ме беше търсил по телефона на работа. Но защо го споменаваше точно сега?

— Той беше в издателството предния ден — продължи бодро Джемайма. — Искаше да те види. След срещата си е Чарлс.

— Извинявай, Джемайма — казах аз, като се опитвах да си дам време, за да възприема всичко това. — Но сигурно бъркаш. През онази седмица Андреас не беше в Англия. Беше на остров Крит.

— Наистина изглеждаше почернял, но не бъркам. Седмицата беше ужасна за мен, така че общо взето си спомням всичко, което се случи през нея. Той беше в издателството в четвъртък, към три следобед.

— И се е срещнал с Чарлс?

— Точно така — потвърди тя.

Изглеждаше озадачена от начина, по който реагирах аз.

— Надявам се да не съм объркала нещо — добави тя. — Той не ме помоли да не ти казвам.

Но и самият той не ми беше казал. Даже напротив. Двамата си бяхме устроили онази голяма празнична вечеря, след завръщането му. Беше ми казал, че е бил на остров Крит.

Не исках да замесвам Андреас в това. Върнах се към темата за Чарлс.

— Не виждам причина да реши да се раздели с теб — казах аз.

В действителност говорех не толкова на нея. Говорех на себе си, като се опитвах да открия някакъв смисъл в случилото се. Наистина. Не ми беше трудно да си представя Чарлс да си изпусне нервите по начина, по който ми беше описала — но не и с нея. Джемайма беше третата му секретарка от три години насам и аз знаех, че я харесваше. Първо беше Оливия, която го ядосваше. След това беше Кат, която винаги закъсняваше. И на третия път беше извадил късмет — така казваше. Джемайма беше трудолюбива и работеше ефикасно. И успяваше да го разсмива. Как така изведнъж си беше променил мнението за нея?