Энтони Горовиц - Мозайка от убийства

Позвъних на вратата и Мелиса ми отвори сама. Първото ми впечатление беше, че изглежда много по-млада, отколкото си я спомнях — въпреки че двете сигурно бяхме горе-долу на една и съща възраст. На погребението почти не я познах.

С палтото и шала си, под дъжда, тя се беше стопила в тълпата. Но сега, застанала пред мен на прага на собствения си дом, ми се стори самоуверена, привлекателна, спокойна. Беше стройна, с високи скули и приятна усмивка. Бях сигурна, че косата й беше светлокестенява, когато беше женена за Алан. Сега беше тъмнокестенява и подстригана късо, до врата. Беше облечена е джинси и кашмирена жилетка, не беше гримирана и носеше верижка от бяло злато. Често съм си мислила, че на някои жени им отива да бъдат разведени. Можех да кажа това именно за нея.

Тя ме поздрави официално и ме поведе към горния етаж, където беше основната всекидневна — стаята се простираше по цялата дължина на къщата, с чудесна гледка към Брадфорд на Ейвън и по-нататък, към Мендипските възвишения. Обзавеждането беше модерна интерпретация на традиционен стил и изглеждаше скъпо. Беше сервирала обяда — пушена сьомга, салата и ръчен хляб. Предложи ми вино, но аз предпочетох газирана вода.

— Видях те на погребението — каза ми тя, след като седна срещу мен. — Съжалявам, че не ти се обадих, но Фреди бързаше да си тръгваме. Съжалявам, но той не е тук. Днес има ден на отворени врати в Лондон, който не искаше да изпусне.

— Така ли?

— Да, ще кандидатства в колежа по изящни изкуства „Сейнт Мартине“. Иска да завърши курс по керамика.

Тя бързо добави:

— На него никак не му се идваше във Фрамлингам, нали разбираш?

— Доста се изненадах, когато те видях.

— Той ми беше съпруг, Сюзан. И баща на Фреди. Реших да дойдем още когато разбрах, че е мъртъв. Струваше ми се, че това ще се отрази добре на Фреди. Той понесе доста тежко случилото се. По-тежко от мен, бих казала. Мислех си, че така ще може да затвори тази страница от живота си.

— Така ли стана?

— Ами не. По целия път дотам се оплакваше, а по пътя обратно не каза нито дума. Не си свали слушалките на айпада. Въпреки това не съжалявам, че дойдохме. Струваше ми се, че така е правилно.

Мелиса…

Поколебах се, преди да продължа. Сега започваше трудната част от разговора.

— Исках да попитам за теб и Алан. Има някои неща, които ми е трудно да разбера.

— Да, и аз се питах защо ще си правиш труда да идваш чак дотук.

По телефона й бях обяснила, че издирвам липсващите глави, и се опитвам да разбера защо се е самоубил Алан. Това обяснение явно й беше достатъчно, а определено не смятах да споменавам възможността да е бил убит.

— Не искам да те карам да се чувстваш неудобно — казах аз.

— Питай ме за каквото поискаш, Сюзан — каза тя, като се усмихна. — Бяхме разделени от шест години, а аз не се чувствам неудобно от това, което се е случило. Защо да е така? Разбира се, в началото ми беше много трудно. Аз наистина обичах Алан и не исках да го загубя. Но по някаква странна причина… Ти омъжена ли си?

— Не.

— Когато мъжът ти те изостави заради друг мъж, е някак по-лесно. Мисля си, че щях да се ядосам повече, ако беше по-млада жена. Но когато той ми каза за Джеймс, аз разбрах, че това е негов проблем — ако изобщо е проблем. Не можех да се обвинявам заради начина, по който се чувстваше.

— Подозираше ли нещо за това, докато бяхте женени?

— Ако говориш за сексуалната му ориентация, не. Съвсем не. Фреди се роди две години, след като се оженихме. Бих казала, че отношенията ни бяха съвсем нормални.

— Спомена, че за сина ти е било по-трудно.

— Наистина беше така. Фреди беше на тринадесет години, когато Алан обяви истината за себе си, а най-лошото беше, че историята стигна до вестниците и съучениците му я прочетоха. Започнаха да го тормозят, разбира се. Заради това, че баща му е гей. Струва ми се, че ако се беше случило сега, щеше да се приеме много по-лесно. Нещата се промениха толкова бързо.

У нея не се долавяха никакви лоши чувства. Останах изненадана от това и си отбелязах наум да я зачеркна от списъка, който бях съставила на предишния ден. Тя ми разказа, че разводът е бил по взаимно съгласие и протекъл съвсем добронамерено; Алан й беше дал всичко, което му беше поискала, и беше продължил да издържа Фреди, въпреки че двамата не бяха поддържали контакти помежду си. Беше му оставил достатъчно средства в доверителен фонд, за да му стигнат за университета и след това, както беше споменал и Джеймс Тейлър, му беше оставил още пари и в завещанието си. Самата тя работеше като учителка на непълно работно време в Уорминстър, съвсем наблизо. Но имаше предостатъчно пари в банковата си сметка. Нямаше нужда да работи, за да се издържа.