Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

— Може би, но аз… Това е работата ми.

Флура се усмихва притеснено, закрива уста с ръка и смотолевя извинително нещо, което той не може да разбере.

— Естествено — казва Юна. — Какво ще струва?

С поглед в земята тя казва каква е цената за половин час индивидуален сеанс. Юна изважда портфейла си и плаща за един час. Флура му благодари, донася чантата си и угася лампата на тавана. Навън все още е светло, но в кухнята става мрачно. Изважда една чаена свещ и покривка от черно кадифе, извезана със златна бродерия. Запалва свещта, поставя я пред Юна и после слага кадифето над ключодържателя. Притваря очи и внимателно поглажда с ръка плата.

Юна я наблюдава непредубедено.

Флура пъхва лявата си ръка под плата, седи неподвижно, тялото ѝ се разтреперва и сетне си поема дълбоко дъх.

— Денис, Денис — мълви.

Премята между пръстите си металната пластинка под черния плат. През стените се чуват гласове от телевизора на съседите, от улицата ненадейно започва да пищи аларма на кола.

— Привиждат ми се странни картини… все още нищо ясно.

— Продължете — казва Юна и съсредоточено я наблюдава.

Светлата чуплива коса на Флура докосва бузите ѝ. Неравната ѝ кожа почервенява и куполообразните клепачи потръпват от движенията на очите под тях.

— Този предмет е изпълнен с ужасяваща сила. Самота и гняв. Почти ще ме изгори — прошепва тя и изважда ключодържателя, слага го върху дланта си и се взира в него. — Миранда казва, че… той виси на конец от смъртта… Защото и двете са били влюбени в Денис… Да, усещам ревността в метала…

Флура замълчава, известно време държи ключодържателя в ръка, смотолевя, че контактът е бил прекъснат, поклаща глава и го връща на Юна.

Юна се изправя. Беше прибързал. Загуби си времето, като дойде тук. Помислил си бе, че тя наистина знае нещо поради причини, които не се осмеляваше да разкрие. Но е очевидно, че Флура Хансен просто си съчинява това, което смята, че на хората им се иска да чуят. Денис принадлежи на време много преди „Биргитагорден“, защото Вики е получила ключодържателя от майка си няколко години по-рано.

— Съжалявам, че се чувствате длъжна да лъжете — казва Юна и взема ключодържателя от масата.

— Мога ли да задържа парите? — пита тя едва чуто. — Едва свързвам двата края, събирам бутилки в метрото и от кошчетата за боклук…

Юна пъхва ключодържателя в джоба си и тръгва по коридора. Флура изважда лист хартия и тръгва след него към коридора.

— Мисля, че видях истински призрак — продължава тя. — Нарисувах я…

Показва му една детинска рисунка, на която са изобразени момиче и сърце, и я тиква в лицето му, иска да я погледне, ала Юна отблъсва ръката ѝ. Тя изпуска листа, който пада на пода. Юна просто го прекрачва, отваря вратата и излиза от апартамента.

Юна все още усеща леко раздразнение, когато излиза от колата и влиза във входа на Диса на „Лютценгатан“, близо до площад „Карлаплан“.

Вики Бенет и Данте Абрахамсон са живи, все се крият някъде, а той пропиля повече от час, за да говори с една жена, която не е добре психически и лъже за пари.

Диса седи в леглото, сложила тънкия си компютър на коленете. Облечена е с бял халат и кестенявата ѝ коса е прибрана с широк бял ластик.

Юна си взема горещ душ. После ляга до нея. Когато накланя лицето си към нейното, долавя уханието на парфюма ѝ.

— Пак ли си бил в Сундсвал? — пита Диса отсъстващо, когато той плъзга длан по ръката ѝ чак до тънката китка.

— Не днес — отговаря Юна тихо и си мисли за бледото мършаво лице на Флура.

— Ходих там миналата година — разказва Диса. — Рових се около женския дом „Хьогум“.

— Женския дом ли? — пита той.

— В Селангер.

Диса отмества поглед от монитора и му се усмихва.

— Иди там, ако ти остане свободно време между убийствата — казва тя.

Юна се усмихва и докосва ханша ѝ, следва мускула на бедрото долу до коляното. Не иска Диса да спре да говори, затова пита:

— Защо това място се нарича Женския дом?

— Представлява надгробна могила, но е построена върху изгорена къща. Не е известно какво точно се е случило.

— Имало ли е хора вътре?

— Две жени — отговаря тя и отмества компютъра си. — Лично участвах в разкопките и махах с четчица пръст от гребените и накитите им.

Юна полага глава на коленете ѝ и пита:

— Къде е започнал пожарът?

— Не знам, но в стената бе намерено едно острие от стрела.

— Значи извършителят е дошъл отвън? — промърморва той.

— Може би цялото село е стояло отвън и е оставило къщата да изгори — предполага Диса, като прокарва пръсти през неговата влажна гъста коса.