Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

— Ghostbusters 23 23 Ловци на духове (англ.). — Бел.прев. — казва Аня с писклив и жизнерадостен глас.

— Аня, можеш ли да ми помогнеш, като говориш с някого, който отговаря за системата на стокхолмското метро? — пита Юна и подкарва автомобила си.

— Мога вместо това да попитам духовете…

— Спешно е — прекъсва я Юна.

— Да не си станал с дупето нагоре? — промърморва тя докачливо.

Юна кара в посока към стадиона.

— Знаеш ли, че всички вагони си имат имена? — казва той.

— Днес се возих в „Ребека“, вагонът е хубав и…

— Не мисля, че Денис е името на човек, а на вагон от метрото. Трябва да разбера къде се намира този вагон в момента.

Всички вагони в системата на метрополитена си имат номера, естествено, точно както навсякъде по света. Ала от много години вагоните в Стокхолм си имат и собствени имена. Твърди се, че традицията води началото си от 1887 година с имената на конете, които са теглили конските трамваи през града.

Юна е почти сигурен, че ключът, който Вики е получила от майка си Суси, пасва на механичната ключалка, която отваря всички влакове от метрото, но ключодържателят посочва един специален вагон. Може би майката е съхранявала лични вещи в някоя от водаческите кабини във вагона, навярно понякога е спяла там.

Майката, бездомна през целия си живот на възрастен човек, на периоди е живяла в метрото, на пейките на различни станции, във влакове и изоставени пространства покрай релсите, дълбоко в недрата на тунелите.

„Майката някак си се е добрала до този ключ“, казва си Юна, докато шофира. Едва ли е било лесно. Може би е бил сред най-ценните ѝ притежания.

Въпреки това го е дала на дъщеря си.

И е набавила ключодържател с името „Денис“, за да не забрави момичето кой е важният вагон.

Може би е знаела, че Вики ще избяга.

Момичето е бягало много пъти и е успявало да остане незаловено дълго време при два от случаите. Първия път е било едва на осем години и тогава е било изчезнало седем месеца, открили са го премръзнало заедно с майката в един гараж за паркиране в средата на декември. Другия път е било на тринайсет. Тогава Вики е била изчезнала от единайсет месеца и е била заловена от полицията за кражба от магазин в района на стадион „Глубен“.

Възможно е да се вмъкнеш в кабината на водача в метрото и с други инструменти. Обикновен гаечен ключ с подходящ размер би свършил работа.

Ала макар да не е вероятно Вики да се намира във вагона без своя ключ, може да има следи от нейните периоди на бегълка, нещо, което да води до настоящото ѝ скривалище.

Юна почти е стигнал до сградата на полицията, когато се обажда Аня и му казва, че е говорила с компанията за градски транспорт в Стокхолм:

— Има вагон с името „Денис“, но е бил изваден от движение… поради сериозна повреда, така ми обясни човекът.

— Но къде се намира този вагон?

— Не знаеха със сигурност — отговаря Аня. — Може да е в едно депо в Рисне… но вероятно е паркиран в сервизното депо в Йоханесхув.

— Свържи ме — казва Юна и обръща колата.

Гумите изтрещяват върху един „легнал полицай“, когато преминава на червено и завива по „Флеминггатан“.

Юна кара в посока към Йоханесхув, южно от Стокхолм, когато един мъж най-сетне отговаря на телефона. Звучи, сякаш устата му е пълна с храна:

— Технически отдел на метрото… Тук Шеле.

— Юна Дина, от криминалната полиция. Можете ли да потвърдите, че вагон на име „Денис“ се намира при вас в Йоханесхув?

— „Денис“ ли? — примлясва мъжът. — Имате ли номер на вагона?

— Не за съжаление.

— Почакайте, ще проверя в компютъра.

Юна чува как мъжът си говори нещо на себе си, след което се връща към слушалката:

— Има един „Дениз“, със „з“ накрая…

— Няма никакво значение.

— Добре — казва Шеле и Юна го чува звучно да преглъща големия залък в устата си. — Не го виждам в регистъра… Това е един доста стар вагон, не знам… Но според данните, които мога да извадя, не е бил в движение през последните години.

— Къде се намира той?

— Трябва да е тук някъде, но… Нека да направим тъй, ще ви прехвърля към Дик. Той знае всичко, дето компютърът не го знае…

Гласът на Шеле изчезва и е заместен от електронно жужене. Сетне отговаря един по-възрастен мъж и гласът му ехти все едно се намира в катедрала или стая от метал:

— Тук Развяващия се Дик.

— Току-що говорих с Шеле — обяснява Юна. — И той смята, че един вагон с наименованието „Денис“ е някъде при вас.