Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

Започва от самото начало и Юна разказва на Диса за братчето и сестричето Даниел и Флура, които като невръстни деца попаднали в сиропиталище.

— Значи наистина са брат и сестра? — пита тя и долива чашите.

— Да… и се е вдигнало много шум, когато богатите съпрузи Роне ги осиновили.

— Разбирам.

Били са просто дечица, които си играели с дъщерята на управителя в имението, из владенията и на гробището около камбанарията. Даниел ухажвал малката Юлва. Юна си спомня как Флура с широко отворени очи разказваше как Даниел бе целунал Юлва, когато играели на мижанка.

— Момичето се разсмяло и казало, че ще има бебе — продължава Юна. — Даниел бил едва шестгодишен и по някаква причина бил обзет от паника.

— Продължи — прошепва Диса.

— Наредил на двете момичета да си затворят очите, след това взел тежък камък от земята и убил Юлва.

Диса е престанала да яде и само слуша с бледо лице Юна, когато той описва как Флура избягала и разказала на баща си за случилото се.

— Но бащата обичал Даниел и го защитил — казва Юна. — Настоял Флура да оттегли обвиненията си. Заплашил я е, че всички лъжци ще бъдат хвърлени в езеро от огън.

— И тя се отрекла от думите си?

— Казала, че била излъгала, и понеже била наговорила такива ужасяващи лъжи, я отпратили завинаги от семейството.

— Флура се отметнала от думите си относно това какво била видяла… и излъгала, че била излъгала — обобщава Диса замислено.

— Да — казва Юна и докосва ръката ѝ през масата.

Той си мисли, че Флура е била само едно малко дете и много бързо е забравила предишния си живот, осиновителите и брат си.

Юна може да си представи как Флура е изградила целия си живот около лъжите. Лъгала е, за да угоди на другите. Едва когато чула по радиото за убийствата в „Биргитагорден“, за момичето с ръце върху очите, миналото отново започнало да се обажда.

— Но как стоят нещата със спомените на Флура Хансен? — пита Диса и поканва с жест Юна да си сипе допълнително.

— Всъщност се обадих на Брит-Мари и обсъдихме въпроса, докато идвах насам — казва Юна.

— Съпругата на Иглата ли?

— Да… нали тя е психиатър и това не ѝ се стори никак странно…

Той предава обясненията на Брит-Мари, че има куп различни разяснителни модели, свързани с понятието посттравматично стресово разстройство. Много силното отделяне на адреналин и хормони на стреса повлияват дългосрочната памет. При сериозно травматизиращи преживявания споменът може да бъде складиран почти непокътнат в мозъка. Той бива скрит и остава емоционално недокоснат, тъй като така и не бива обработен. Но при точния стимул споменът може внезапно да се появи като физически усещания и образи.

— Първоначално Флура просто е била разтърсена от чутото по радиото, не е знаела защо, но си е помислила, че ще може да изкара пари, ако предостави сведения — разказва Юна. — Но когато същинските спомени са започнали да изплуват, тя ги е взела за призраци.

— Може би пък наистина са били призраци? — предполага Диса.

— Да — кимва той. — Във всеки случай Флура започна да казва истината и се превърна в свидетеля, който даде ключа към загадката.

Юна се изправя и духва свещите на масата. Диса отива при него, мушва се под одеялото и го прегръща. Дълго остават прегърнати. Той вдъхва мириса ѝ и усеща артерията, която пулсира на тънката ѝ шия.

— Страх ме е да не ти се случи нещо. Затова ставаше дума, само затова стоях настрани — казва Юна.

— Какво би могло да ми се случи? — усмихва се Диса.

— Можеш да изчезнеш — отговаря той сериозно.

— Юна, аз няма да изчезна.

— Имах един приятел, който се казваше Самуел Мендел — добавя той тихо, след което млъква.

Юна Лина излиза от сградата на полицията, след което продължава нагоре по стръмната пешеходна алея из парка „Круноберг“, която води през хълма чак до старото еврейско гробище. С привични движения развива стоманената тел от вътрешната страна на оградата, отваря и влиза.

Сред тъмните надгробни камъни има един по-нов семеен гроб с надписа: Самуел Мендел, съпруга Ребека и синовете Йошуа и Рубен.

Юна слага малко кръгло камъче върху надгробния камък и застава там със затворени очи. Усеща мириса на влажната земя и чува как листата в парка шумолят, когато вятърът преминава през короните им.

Самуел Мендел е пряк низходящ наследник на Копел Мендел, който се възпротивил срещу Арон Исак и купил това гробно място през 1787 година. Макар гробището да не е действащо още от 1857 година, оттогава насетне то е останало място за последен покой на рода Копел Мендел.