Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

Тя не е припаднала, само го гледа с оцъклен, странен поглед. От бедрото ѝ шурти кръв. Лицето ѝ е бледо, запотено. Напът е да изпадне в шок от загуба на кръв, дишането ѝ е силно учестено, запъхтяно.

— Трябва да пия нещо — прошепва тя.

Крачолите на Флура са прогизнали от кръв и непрестанно изтича нова. Няма време да се направи турникет. Юна хваща с две ръце бедрото ѝ и притиска с палци раната точно към бедрената артерия. Топлата, бликаща кръв намалява незабавно. Той притиска по-силно и поглежда лицето на Флура. Устните ѝ са бели, а дишането съвсем повърхностно. Очите ѝ са склопени и той усеща препускащия ѝ пулс.

— Линейката скоро ще е тук — успокоява я Юна. — Всичко ще е наред, Флура.

Зад гърба си той чува, че Даниел се опитва да каже нещо. Обръща се към него и вижда, че се приближава един възрастен човек. Старецът носи черен балтон върху черен костюм и крачките, с които се приближава към Даниел, са оловно тежки. Суровото лице на мъжа е сиво, а очите му са печални, когато среща погледа на Юна.

— Оставете ме само да прегърна сина си — казва той с пресипнал глас.

Юна не може да отпусне натиска към бедрото на Флура. Налага се да остане седнал до нея, за да спаси живота ѝ.

Когато възрастният човек го подминава, Юна усеща мириса на бензин. Балтонът е целият мокър. Той е напоил дрехите си с бензин, вече държи кутия кибрит в ръката си и се движи мудно, сякаш е под упойка.

— Не го правете! — провиква се Юна.

Даниел се е вторачил в баща си и се опитва да се измъкне пълзешком, дърпа се и се опитва да измъкне ръката си от белезниците.

Възрастният мъж наблюдава Даниел, който се мъчи да се освободи. Пръстите му треперят, докато рови между клечките кибрит в кутията, пак я затваря и допира клечката до късата ѝ страна.

— Тя лъже — простенва Даниел.

Бащата успява само да прокара клечката по кутията, преди тя да пламне и да се чуе звук като от изпуснат въздух. Обгръща го светлосиньо огнено кълбо. Горещината удря лицето на Юна. Горящият възрастен човек се олюлява, навежда се над сина си и го прегръща със своя огън. Тревата на земята около тях пламва. Възрастният мъж държи здраво. Даниел се съпротивлява, но е принуден да се предаде. Пламъците ги обгръщат с пращене. Разнася се звук, все едно знаме плющи на вятъра, когато огънят се извива нагоре. Стълб от черен пушек и нажежени частици сажди се издига към небето.

Когато огънят зад голямата плевня бе потушен, бяха останали само два трупа. Черни кости, преплетени и тлеещи.

Парамедиците отпътуваха с Флура точно когато възрастната жена излезе на двора. Господарката на Роне стоеше неподвижна пред имението, сякаш се бе вкаменила в мига точно преди болката да я прониже.

Юна кара обратно към Стокхолм и слуша по радиото предаването на книгоклуба, докато отново си мисли за чука и камъка. Оръжията, с които бяха извършени убийствата, така го бяха озадачили. А сега всичко се подрежда от само себе си. Елисабет не е била убита, защото извършителят е искал да се добере до ключовете ѝ. Даниел е имал свои ключове за изолатора. Елисабет навярно го е видяла. Той я е преследвал и я е убил, понеже е станала свидетел на първото убийство, не за да ѝ вземе ключовете.

Дъждовни капки, твърди като стъкло, започват да удрят по прозореца на автомобила и по покрива. Вечерното слънце прозира през капките и от асфалта се издига бяла пара.

Вероятно Даниел се е промъквал при Миранда, докато Елисабет е спяла, след като е взела сънотворните си таблетки. Миранда е направила каквото той е поискал, не е имала друг избор. Съблякла се е и е седнала на стола с одеяло, преметнато през раменете, за да не ѝ е студено. Ала тази нощ нещо се е объркало.

Може би Миранда му е казала, че е бременна, може би той е открил теста за бременност в тоалетната.

Но го е обзела паниката, старата му познайница.

Даниел не е знаел какво да стори, чувствал се е преследван и задушен, обул е ботушите, които винаги са стояли в преддверието, излязъл е на двора и е намерил един камък, върнал се е, поискал е тя да затвори очи и я е цапардосал.

Не ѝ е било позволено да го вижда, трябвало е да скрие лицето си с ръце като малката Юлва.

Натан Полок бе изтълкувал покритото лице, сякаш убиецът е искал да изличи лицето на жертвата, да я превърне в абсолютен обект.

Ала всъщност Даниел е бил влюбен в Миранда и е поискал тя да закрие лицето си с длани, за да не се уплаши.

Смъртта на другите момичета е бил планирал надлежно, но убийството на Миранда е извършил в пристъп на паника. Убил я е, без да знае как ще се измъкне от ситуацията.