Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

В един момент след всичко това — когато е принудил Миранда да скрие лицето си, ударил я е с камъка, вдигнал я е на леглото и пак е покрил лицето ѝ — го е заварила Елисабет.

Може би вече е бил оставил камъка в огнището, може би го е бил изхвърлил далеч в гората.

Даниел е преследвал Елисабет, видял я е да влиза в пивоварната, взел е един чук от склада, последвал я е, наредил ѝ е да скрие лицето си и после е заудрял с чука.

Едва когато Елисабет е била мъртва, му е дошла идеята да натопи новото момиче, Вики Бенет. Знаел е, че през цялата първа половина на нощта тя спи под въздействието на силно лекарство.

Даниел е трябвало да бърза, преди някой да се събуди. Взел е ключовете на Елисабет, върнал се е в сградата, сложил ги е в ключалката на изолатора, бързо е подхвърлил уликите в стаята на Вики и е нацапал с кръв спящото ѝ тяло, преди да си отиде.

Вероятно е седял на някой чувал или на вестник в колата си, докато е карал обратно към къщата си, и е изгорил дрехите си в чугунената камина.

След това се е постарал да е наблизо, за да проконтролира дали някой е знаел, или се е досещал за нещо. Играел е двойна роля — на отзивчив терапевт и на жертва.

Юна се приближава към Стокхолм. Радиопрограмата е почти към края си. Обсъждат „Сага за Йоста Берлинг“ от Селма Лагерльоф.

Юна спира радиото и оставя мислите си да проследят разследването до самия му край.

Когато Вики е била заловена, Даниел е чул, че Миранда ѝ е разказала за играта мижанка. Разбрал е, че ще бъде разкрит, ако Вики наистина е получела възможност да говори надълго и нашироко за всичко случило се. Достатъчно би било да попадне на психолог, който да зададе точните въпроси, така че Даниел е направил всичко, за да бъде освободена Вики и да може да инсценира самоубийството ѝ.

В продължение на много години Даниел бе работил с момичета в неравностойно положение, деца, на които са липсвали сигурност и родители. Съзнателно или не, той се е стремял към тази среда и се е влюбвал в момичета, които са му напомняли най-първото. Даниел е използвал момичетата и когато са били премествани, се е погрижвал никога да не разкажат истината.

Юна внимателно намалява при един светофар и усеща как по гърба му полазват тръпки. Животът го е срещал със закоравели убийци, но когато Юна си мисли как Даниел е пишел доклади и становища и е подготвял смъртта им много преди да направи финалното си посещение при тях, се пита дали Даниел не е най-ужасният от тях.

Въздухът е изпълнен със студена мъгла, когато Юна Лина се отправя от колата през „Карлаплан“ към апартамента на Диса.

— Юна? — изненадва се тя, щом отваря вратата. — Не ми се вярваше, че ще дойдеш. Пуснала съм телевизора. Говорят само за случилото се в Делсбу.

Юна кимва.

— Значи си заловил убиеца — казва Диса с лека усмивка.

— Наречи го както искаш — казва Юна и си мисли за огнената прегръдка на бащата.

— Как е клетата жена, която ти се обаждаше? Казаха, че била простреляна.

— Флура Хансен — казва Юна и влиза в антрето на Диса.

Удря главата си в лампата, светлината започва да се търкаля по стените и Юна отново се сеща за малките момичета в кутията на Даниел Грим.

— Уморен си — казва Диса меко, хваща го за ръка и го повежда.

— Флура бе простреляна в крака от брат си и…

Той не забелязва, че млъква. Опитал е да се измие на една бензиностанция, ала дрехите му са взе още изцапани с кръвта на Флура.

— Легни във ваната, а аз ще взема нещо за хапване от магазина на ъгъла — казва Диса.

— Благодаря — усмихва се Юна.

Точно когато прекосяват всекидневната, по новините показват снимка на Елин Франк. И двамата се спират. Млад журналист разказва, че Елин Франк е била оперирана през нощта и лекарите са оптимисти. Съветникът на Елин, Роберт Бианки, се вижда на екрана. Изглежда изтощен, но се усмихва трогателно и очите му се просълзяват, когато казва, че Елин ще оживее.

— Какво е станало? — прошепва Диса.

— Бори се сама срещу убиеца и спаси момичето, което…

— Боже Господи! — прошепва Диса.

— Да, Елин Франк е… Тя всъщност е… изключителна — казва Юна и докосва крехките рамене на Диса.

Юна седи, загърнат в одеяло, докато хапват „пилешко виндалу“ и „агнешко тика масала“ на кухненската маса на Диса.

— Много е вкусно…

— Мамините финландски рецепти, но не издавам какви са — смее се тя.

Диса откъсва парченце наан хляб и подава остатъка на Юна. Той я поглежда със засмени очи, отпива глътка вино и продължава да разказва за случая. Диса го слуша и задава въпроси и колкото повече ѝ разказва, толкова по-спокоен се чувства.