— Всичко е готово — обяви той. — В момента е седем часът и дванадесет минути. Политбюро се събира на мавзолея в десет. В единадесет бутилката ще започне да изпуска газ. Той постепенно ще изпълни помещението с богат на кислород, силно избухлив облак. Точно в единадесет часа и десет минути ще бъде детониран пластичният заряд и облакът ще се взриви. И мавзолеят ще бъде разрушен.
— Много добре. — Другият прекоси стаята й провери внимателно проводниците, погледна свързването с пластичния експлозив — сивкава тухла, завита в прозрачен полиестер, и отдели специално внимание на клапана с часовниковия механизъм, монтиран на бутилката с пропан. Накрая вдигна поглед.
— Всичко е идеално — каза той. Огледа помещението за последен път. — Всичко е идеално.
Беше седем часът и петнадесет минути.
Към седем часа сутринта председателят на КГБ беше откаран по спешност с личната си лимузина ЗИЛ в кремълската клиника на улица „Грановски“. Оплакваше се, че не може да движи дясната си страна, и веднага беше приет от знатния невролог доктор Константин Белов. След като го прегледа набързо, доктор Белов установи, че председателят има симптоми за мозъчен удар, и нареди да бъде пренесен в силно охраняваната клиника край Москва.
Когато санитарите от линейката, двама младежи с приятни лица, които положително нямаха представа какво щеше да сполети страната им, дойдоха да го вземат и да го закарат в Кунцево, Павличенко ги погледна от болничното си легло и им се усмихна.
Той знаеше, че ако остане по-дълго в кремълската клиника, ще бъде уязвим — лесна плячка. Затова бе решил както топчето в играта с напръстници да не се застоява дълго на едно място. Бе уредил в Кунцево да го посрещне малък конвой от неговите войски. А след около четири часа мерките за сигурност нямаше вече да са нужни.
Санитарите го вдигнаха внимателно от леглото и го положиха на сгъваемата носилка с колела, която бяха докарали, явно респектирани от отговорността да бутат председателя на КГБ по коридорите на клиниката до асансьора и после до линейката. Изглеждаха нервни, дори несръчни за хора, които постоянно се занимават с това. Павличенко винаги се бе забавлявал от ефекта, който имаше високото му положение върху обикновените хора.
Питаше се дали тези двама мъже ще бъдат между стотиците медицински работници, които скоро ще пристигнат на Червения площад с виещи сирени, за да изнесат обгорелите останки на членовете на Политбюро. Дали щеше да оцелее някой? Не му се виждаше много вероятно.
Асансьорът спря на приземния етаж и Павличенко бе изкаран вън, в студената светла утрин на Седми ноември.
9 часът сутринта
Километри червени знамена се вееха по двете страни на улиците. Между тях се виждаха гигантски портрети на Ленин и плакати с дръзката назидателна риторика на официалната съветска пропаганда: „ДЕМОКРАЦИЯ, ПРЕУСТРОЙСТВО, ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ!“, или „ЛЕНИН Е ПО-ЖИВ ОТ ЖИВИТЕ!“, или „НАПРЕД КЪМ СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКОТО ОБЩЕСТВО, КЪМ ВСЕОБЩО БЛАГОДЕНСТВИЕ И ТРАЕН МИР!“.
Подготовката за годишнината от Октомврийската революция беше започнала още преди седмици. На всички обществени сгради бяха окачени плакати, навсякъде имаше червени знамена, дори и на някои коли. Работници се бяха борили с въжета и скрипци, за да вдигнат гигантските петнадесетметрови плакати, опънати на дървени рамки, с огромни образи на мъже и жени, призоваващи руснаците да изпълнят решенията на последния партиен конгрес.
Към девет часа пред станцията на метрото при парка „Горки“, последната спирка, след която хората трябваше да вървят пеша до Червения площад, се бе събрала огромна тълпа. Редици студенти, размахващи червени флагчета, дефилираха покрай атлети в спортни униформи и други, които бутаха платформи на гумени колела. Работници от машиностроителния завод „Червен пролетарий“ маршируваха покрай работници от Фабрика за часовници №1, носещи плакати, на които се четеше: „РАБОТНИЦИ ОТ ЦЯЛ СВЯТ, ОБЕДИНЕТЕ УСИЛИЯТА СИ В БОРБАТА ЗА МИР!“ и „НАПРЕД КЪМ ПОБЕДАТА НА КОМУНИЗМА!“. По улиците около Червения площад имаше узбеки с черно-бели тюбетейки, циганки с платнени торби на гърба и малки момиченца с колосани бели панделки в косите.
На Кремълската стена над мавзолея имаше гигантска карта на света. Портрети на Маркс, Ленин и Енгелс бяха окачени по фасадата на ГУМ — държавния универсален магазин, която беше обърната към площада. Историческият музей, викторианска постройка от червени тухли на срещуположната страна, беше покрит с портрети на членовете на Политбюро и плакат, който гласеше: „ДА ЖИВЕЕ ЛЕНИНСКАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА НА СССР!“.
Читать дальше