Джозеф Файндер - Московският клуб (Къртица 3)

— Ето там — посочи шофьорът малка група войници от Червената армия.

— Карайте — рече Шарлот.

Шофьорът натисна газта, колелата засвистяха и, след миг волгата спря пред войниците. Той свали прозореца и попита:

— Къде е командирът ви?

Получи отговор, но не от тях. Гласът идваше от другата страна на колата: към тях бързо приближаваше часовой от КГБ.

— Какво правите тук, другарю?

— Трябва да говоря с някой от командирите на тези момчета — отвърна шофьорът.

Часовоят вдигна вежди.

— Какво правите тук?

— Да се махаме — каза Шарлот. Тя седеше на предната седалка и инстинктивно се свлече надолу, когато човекът се приближи и надникна през прозореца.

В очите на часовоя проблесна искрица, сякаш я бе разпознал. Втренчи се в нея още по-настойчиво.

— Спрете тази кола! — заповяда той на останалите. — Арестувайте ги!

— Давай! — прошепна Шарлот на шофьора. — Право напред. Към онази група милиционери от МВД. Хайде!

Със смайващо бързо движение шофьорът рязко включи на скорост и колата полетя напред, събаряйки на земята часовоя от КГБ. Куршум удари задния прозорец, но само пукна повърхностния слой на куршумоустойчивото стъкло. Успяха да изминат тридесетината, метра до следващия контролен пункт, който, изглежда, не беше подсилен с часовои от КГБ. Шарлот свали своя прозорец и с бърз поглед към пагоните на хората се увери, че наистина са от МВД Министерство на вътрешните работи.

— Арестувайте ме! — извика тя.

9:40 часът сутринта

Председателят на КГБ посегна към пистолета, който беше скрил в големия преден джоб на болничния си халат и попита ядосано:

— Къде се намираме?

Отговори му санитарят, който седеше отпред до шофьора.

— Извън Москва, другарю председател.

— Какво става? — Той сложи пръст на спусъка. Маскарадът вече не беше необходим. Задърпа ремъците, опитвайки се да се освободи. — Не сме в Кунцево — каза той, извади пистолета и го насочи към Степан. — Съветвам ви незабавно да ме закарате там.

Но Степан Крамер и близкият му приятел Женя Светлов, заедно, с чийто баща, Яков Крамер бе лежал в затвора, се метнаха навън. Веднага ги последва и трети човек, който изскочи изпод носилката зад предните седалки: Чарлз Стоун излетя от линейката и затръшна вратите след себе си.

Павличенко седна и даде един изстрел, от който предното стъкло се покри с паяжина.

— Аз пък не ви съветвам да стреляте втори път — извика на руски Стоун с ясен и силен глас. Той и двамата други се бяха пръснали на известно разстояние от колата. Стоун го държеше на мушка от едната страна, Степан от другата — с револвера, който баща му пазеше още от Втората световна война. Председателят на КГБ веднага разбра, че имат числено превъзходство, и застина за момент.

Стоун наблюдаваше Павличенко, който изглеждаше спокоен и самоуверен, с небрежно насочен пистолет, сякаш цялата тази работа не беше нищо повече от кратко прекъсване, което скоро ще свърши.

За Степан, естествено, не бе представлявало трудност да намери линейката и униформите, но Стоун беше поразен колко лесно се бе оказало да влязат направо в кремълската клиника без всякакви пропуски, само преоблечени като санитари. Охраната на болниците беше немарлива дори в Съветския съюз: скоростта, с която се действува за спасяването на човешкия живот беше изместила на заден план съветския инстинкт за бдителност.

Стоун бе отворил катинара на гаража с импровизирани инструменти, подбрани от чантата за бърза помощ на Степан: дълга металическа кюрета, която бе извил като шнери, и дълга стоманена игла за проверяване чувствителността на кожата. В гаража бяха оставени богат асортимент експлозиви и детонатори, очевидно за да бъдат обвързани Крамерови с атентата на Червения площад.

Когато бе научил, че Павличенко си е подготвил предварително стая в Кунцево и че мозъчната томограма ще е правена в централната кремълска клиника на улица „Грановски“, Степан бе стигнал до извода, че Павличенко ще поиска да му изпратят линейка. Това се потвърждаваше от информацията на Чавадзе, че за тази сутрин в Кунцево е подготвено легло за член на Политбюро.

Стоун, Степан и приятелят му Женя Светлов бяха успели да стигнат първи, преди истинската линейка.

— Кой сте вие? — попита спокойно Павличенко. — Трябва да сте чужденец, чувам акцента. Настоявам веднага да се предадете. Съзнавате ли какви, тежки последствия ще има това, което правите? Предполагам, не знаете, че сте отвлекли член на съветското правителство. Бъдете разумни и хвърлете оръжието.