Джозеф Файндер - Московският клуб (Къртица 3)

— Чарли! — Беше гласът на Шарлот. Тя се появи от някаква странична стая и се затича към него с протегнати ръце.

— О, слава богу! — каза Стоун и я прегърна.

Шофьорът караше волгата с над сто километра в час. Шарлот седеше вкопчена в Стоун на задната седалка.

— Като излязох от къщи, за да отида в бюрото — заразказва му тя, — видях милиционерска кола, бял фургон, като този, с който веднъж ме арестуваха, и разбрах, че това не е случайно. Така че направих кръгом и хукнах колкото ми държат краката. „Червена звезда“ беше единственото място, където се сетих да се скрия.

Стоун я целуна.

— Радвам се, че нищо не ти се е случило — каза той. — Имаме нужда от теб. Аз имам нужда от теб. Страшно.

— Благодаря — каза нежно тя, — но Леман…

— Той е мъртъв.

— Какво?

— Знаел е, че никога няма да може да напусне Москва. Ходих при него, молих го за помощ. Беше изпил нещо.

— Изпил нещо ли? Какво говориш?

— Самоуби се. Умря пред очите ми.

— Леман е мъртъв?

Стоун взе ръката на Шарлот и силно я стисна.

— Някога той означаваше много за мен — замълча, но нещо в гласа му й подсказа, че не й казва всичко.

— Какво има, Чарли?

— По-късно.

Шарлот погледна напред към шосето и се обърна към шофьора:

— Зная пряк път, който ще ни спести десет минути. Десет минути, които ще ни трябват.

Шофьорът поклати глава, несвикнал да получава нареждания от жена.

— Искате ли да карате? — попита той.

— Не — отвърна тя, — само правете това, което ви казвам. Познавам всички странични улици на този проклет град. — И добави по-тихо: — Знаех си, че някой ден ще ми е от полза.

Стоун забеляза, че лимузината зави по пуста улица в бедно южно предградие на Москва.

— Ето го — каза той и колата спря. Целуна леко Шарлот и слезе. — Бързайте! — подкани ги той. Колата потегли.

— Внимавай! — викна му Шарлот.

Стоун се приближи до гаража и видя Степан Крамер.

— Какво чакате? — попита той младия руснак. — Хайде да влизаме!

— Страх ме е, че няма да можем.

— Какво има, Степан? Какво е станало?

— Преди го нямаше — рече руснакът и поведе Стоун към страничната врата на гаража на Фьодоров. Гаражът, в който бившият му съкилийник складираше експлозивите.

Боята на вратата беше олющена, а това, което бе останало от нея, бе почерняло от машинно масло. На халките проблясваше голям, тежък стоманен катинар.

— Това е нещо ново — каза Степан. — Сигурно са го сложили съвсем скоро.

Стоун погледна катинара, а после Степан.

— Много ме бива да ги отключвам — похвали се той.

6:57 часът сутринта

Малко преди седем сутринта на Седми ноември двама мъже от ГРУ бяха докарани до страничната стена на мавзолея на Ленин.

Червеният площад беше тъмен и пуст, самотен милиционер пресичаше павираното пространство и на различни места в района бяха разположени няколко часовои. Двамата униформени гвардейци от почетната стража стояха неподвижно пред входа на мавзолея.

По-младият мъж, който носеше бомбата в зелен, спортен сак от войнишки плат, беше облечен в яркосинята униформа на кремълската охрана. Когато той и по-старшият офицер завиха към задния вход, часовоят козирува. Вероятно мислеше, че правят проверка по безопасността. Нищо повече.

— Добро утро, другарю генерал — поздрави часовоят.

— Добро утро — отвърна по-възрастният човек от ГРУ. — Отворен ли е арсеналът й подземието?

— Не, другарю генерал. Вие се разпоредихте никой да не се допуска вътре. Заключен е.

— У кого е ключът?

— У Соловьов, другарю генерал.

— Той долу ли е?

— Да, другарю генерал.

Влязоха и едно ниво по-надолу видяха следващия часовой, който се изпъна в стойка „мирно“.

— Дайте ми ключа за арсенала — заповяда старшият офицер.

— Слушам, другарю генерал — отговори часовоят и извади един ключ от голяма халка, закачена на колана, му.

Двамата влязоха в арсенала и затвориха вратата след себе си.

— Хващай се на работа — каза генерал-полковникът. Гласът му отекна от бетонните стени. Експертът по взривните устройства остави сака и извади съдържанието му — блока пластичен експлозив, газовата бутилка, взривните капсули, гранатите, батерията и проводниците. Лицето му остана безчувствено, когато сложи бутилката изправена на пода в центъра на помещението и започна да разполага гранатите по периферията.

Нагласи клапаните на газовата бутилка. Накрая включи черния електронен детонатор, сложи го на 11:10 часа сутринта и свърза последните проводници.