Джозеф Файндер - Московският клуб (Къртица 3)

— Остава съвсем малко време — каза настоятелно Стоун и забеляза, че неволно е задържал дъха си от ужас.

Чавадзе кимна.

— И смъртта на хора, като че ли свързани само с Павличенко. Бившата секретарка на Ленин в Америка… Хора, присъствували на една определена вечеря в дачата на Сталин. Всички те бяха убити. И…

— И какво? — попита Стоун, разбрал от странното изражение на стария човек какво ще последва. Стомахът му се обърна.

— Баща ти.

— Кой го уби? — Зададе въпроса много тихо.

— Това го зная. Един от нашите, който работеше в дома на Павличенко като готвач, успя да сложи подслушвателно устройство на телефона в дачата му във Внуково. Само това успяхме да научим. Павличенко даде заповедта.

Настъпи дълго мълчание, после Чавадзе продължи:

— Павличенко беше най-близкият и най-доверен помощник на Берия.

— Да — каза Стоун. — И подготвя преврат, също както своя учител Берия. Но за разлика от Берия, Андрей Павличенко е изключително хитър, изключително точно преценява нещата.

Чавадзе произнесе следващите думи мъчително бавно, сякаш му причиняваха болка.

— Не допускам, че знаете по какъв начин е възнамерявал Берия да заграби властта.

— С подробности не, не зная.

— О, господи!

— Какво?

— Тогава бях кандидат-член на Президиума, така че бях запознат с плановете на Берия, които бяха разкрити след екзекуцията му.

— Какви бяха? Те служат за образец, нали? — прошепна дрезгаво Стоун.

— Берия беше употребил средствата, които му набавил Леман, за да закупи голямо количество мощни експлозиви — каза Чавадзе. — Знаете ли, че вътре в мавзолея на Ленин съществува празно помещение, което понякога се използува като арсенал? Сталин настоя на това, когато проектираха мавзолея…

— Да не би…

— В много отношения ударът е бил находчиво за мислен. Да се струпат купища експлозив вътре в малката постройка, докато само на метри отгоре стоят всичките му съперници. Лесна плячка, така да се каже. И всички да хвръкнат във въздуха.

— Павличенко използува за същата цел пластичен експлозив от ЦРУ! — рече Стоун и скочи. — Масово убийство. Там горе ще бъде не само цялото Политбюро, но и американският президент!

Чавадзе протегна ръка към телефона до себе си и набра един номер. След малко заговори в слушалката:

— Кой отговаря за сигурността в мавзолея на Ленин тази сутрин? — И поклати недоверчиво глава.

После тресна вбесен слушалката и извика:

— Прекъснаха линията! Павличенко трябва да е наредил на хората си да ме подслушват, на служителите си в разпределителните телефонни централи в центъра на Москва!

— Значи знаят от какво сте се интересували.

— Обаче не ме прекъснаха, преди да науча, че редовната охрана е заменена внезапно, в последната минута от личната гвардия на председателя на КГБ — каза Чавадзе с разширени, блестящи от ужас очи.

— Сега имам нужда от вашите хора — рече Стоун, — за да спрем това, ако можем.

— Моите хора! — въздъхна горчиво старецът. — Имам хора в цяла Москва, дори в Европа. Да, в КГБ, дори в Управлението за охрана има младежи, които са се заклели във вярност към „староверците“. Семенните традиции се предават на синове и дъщери. Но сме безсилни да се борим срещу мощта, концентрирана в КГБ. Ръката ми не е толкова дълга, господин Стоун. Без телефон, без необходимото време, за да свикам хората си, с нищо не мога да помогна. Павличенко е скривал операциите си толкова стриктно, че възможностите ни да направим нещо са нищожни. Прислужниците ми… шофьорът ми ще ви закара в Москва. Може пък с него да успеете да се свържете с нужните хора. Но сега всичко зависи само от бързината. Опасявам се, че вече почти не ни остава време.

3:55 след полунощ

Изключително лесно е да се направи бомба. Това, че на повечето хора технологията не е позната, не говори за трудността й, а за простия факт, че малцина имат такава нагласа.

Специалистът по експлозивите от ГРУ беше започнал да прави бомбата, която, както вярваше, щеше да отмъсти за убийството на родителите му. Колко странни са превратностите на съдбата!

Работеше в малката лаборатория, която му бе осигурил Секретариатът, късно пред нощта — за по-голяма секретност. Не искаше никой от колегите му да има представа над какво се труди.

По това време по-голямата част от Аквариума беше тъмна. Работеше на тезгях с черен плот и не влагаше никакви чувства.

Странното беше, че всичките материали, с които го бяха снабдили, бяха американско производство. Технологията на ГРУ за производство на експлозиви беше точно толкова съвършена, колкото и американската. Нямаше нужда да се използува вносни материали. Но той изпълняваше заповедите, без да задава въпроси.